Чревните микроби, за които се смяташе, че се хранят изключително с фибри, също се хранят със захар от червата ни, от която произвеждат късоверижни мастни киселини, които са от решаващо значение за много функции на организма. Откриването на тази симбиотична връзка от Университета Кобе също така сочи пътя към разработването на нови терапии.
Чревните микроби произвеждат много вещества, от които организмът ни се нуждае, но не може да произвежда сам. Сред тях са късоверижните мастни киселини, които са основният източник на енергия за клетките, покриващи червата ни, но имат и други важни функции, и за които се смята, че се произвеждат от бактериите, които се хранят с несмлени фибри. В предишно проучване обаче ендокринологът от университета в Кобе Огава Ватару установява, че хората, които приемат лекарството за диабет метформин, отделят захарната глюкоза във вътрешността на червата си. Той казва: „Ако глюкозата наистина се отделя в червата, може да се предположи, че това би могло да повлияе на симбиотичната връзка между чревния микробиом и гостоприемника.“
Огава и екипът му си поставят за цел да научат повече за подробностите на отделянето на глюкоза и връзката ѝ с чревната микробиота. „Трябваше да разработим безпрецедентни методи за биоизобразяване и да създадем нови аналитични техники за продуктите на чревния микробен метаболизъм“, казва той. Те използват новите си методи, за да видят не само къде и колко глюкоза постъпва в червата, но също така използват експерименти с мишки, за да разберат как захарта се трансформира след това. Освен това те проверили и как лекарството за диабет метформин влияе на тези резултати както при хора, така и при мишки.
Екипът от университета в Кобе публикува резултатите си в списание Communications Medicine. Те са установили, че първо глюкозата се отделя в „йеюнума“, част от тънките черва, и се транспортира оттам във вътрешността на червата към дебелото черво и ректума. „Беше изненадващо да установим, че дори при лица, които не приемат метформин, се наблюдава определено ниво на екскреция на глюкоза в червата. Това откритие предполага, че чревната екскреция на глюкоза е универсално физиологично явление при животните, като метформинът действа за засилване на този процес“, обяснява Огава. Както при хората, така и при мишките, независимо дали са били диабетици, или не, метформинът е увеличил екскрецията почти четири пъти.
И второ, по пътя надолу глюкозата се трансформира в късоверижни мастни киселини. Огава казва: „Производството на късоверижни мастни киселини от отделената глюкоза е огромно откритие. Макар че традиционно се смята, че тези съединения се произвеждат чрез ферментация на несмилаеми хранителни влакна от чревната микрофлора, този новоидентифициран механизъм подчертава нова симбиотична връзка между гостоприемника и неговата микрофлора.“
Сега Огава и екипът му провеждат допълнителни изследвания с цел да разберат как метформинът и други лекарства за диабет влияят върху отделянето на глюкоза, чревния микробиом и техните метаболитни продукти. Той казва: „Чревната екскреция на глюкоза представлява непознат досега физиологичен феномен. Разбирането на основните молекулярни механизми и как лекарствата се намесват в този процес може да доведе до разработването на нови терапевтични средства, насочени към регулиране на чревната микробиота и техните метаболити.“
