Ново дългосрочно изследване, проведено в Швеция, поставя под въпрос традиционните диетични препоръки, като предполага, че консумацията на пълномаслено сирене и сметана може да бъде свързана с по-нисък риск от развитие на деменция. Проучването, публикувано в престижното медицинско списание Neurology®, издание на Американската академия по неврология, проследява значителен брой участници в продължение на четвърт век, за да анализира влиянието на млечните мазнини върху здравето на мозъка.
Изследването обхваща 27 670 възрастни индивиди със средна възраст от 58 години в началото на наблюдението. В рамките на приблизително 25-годишния период на проследяване са регистрирани 3 208 случая на деменция сред участниците. Макар че получените резултати не доказват пряка причинно-следствена връзка, те разкриват статистически значима зависимост между приема на определени високомаслени млечни продукти и запазването на когнитивните функции при възрастните хора.
Емили Сонестед, доктор по философия от Университета в Лунд, Швеция, отбелязва, че в продължение на десетилетия дебатът за диетите с високо съдържание на мазнини срещу тези с ниско съдържание е оформял здравните съвети, като често сиренето е било класифицирано като нездравословна храна, която трябва да се ограничава. Настоящото изследване обаче показва, че някои пълномаслени млечни продукти могат действително да намалят риска от деменция, което предизвиква много от отдавна установените предположения относно връзката между мазнините и здравето на мозъка.
Връзка между консумацията на пълномаслено сирене и когнитивните резултати
Изследователите са анализирали приема на сирена с високо съдържание на мазнини, дефинирани като такива с над 20 процента масленост. В тази категория попадат популярни видове като чедър, бри и гауда. Участниците са водили подробни записи за своя хранителен режим в рамките на една седмица, отговаряли са на въпроси за дългосрочните си хранителни навици и са обсъждали методите за приготвяне на храната с научния екип.
Сравнението е направено между хора, които консумират 50 грама или повече пълномаслено сирене дневно, и такива, които приемат по-малко от 15 грама. До края на проучването 10 процента от участниците с по-висока консумация на сирене са развили деменция, докато при групата с по-нисък прием този процент е бил 13. След коригиране на данните спрямо фактори като възраст, пол, образование и общо качество на диетата, учените са установили 13 процента по-нисък общ риск от деменция при хората с по-висока консумация на сирене. Още по-впечатляващо е намалението при съдовата деменция, където рискът е бил с 29 процента по-нисък.
Проучването също така свързва по-високата консумация на сирене с по-нисък риск от болестта на Алцхаймер, но това е наблюдавано само сред участниците, които не са носители на генния вариант APOE e4. Този специфичен ген е известен като основен генетичен рисков фактор за развитието на Алцхаймер, което подсказва, че защитният ефект на млечните мазнини може да зависи от генетичните особености на индивида.
Ролята на сметаната и другите млечни продукти в диетата
Подобна положителна асоциация е открита и при консумацията на пълномаслена сметана с масленост между 30 и 40 процента, каквато обикновено се използва за разбиване или готвене. Хората, които са консумирали 20 грама или повече сметана на ден – което се равнява на приблизително една до две супени лъжици – са показали 16 процента по-нисък риск от деменция в сравнение с тези, които изобщо не са консумирали сметана.
Интересен аспект на изследването е липсата на подобна връзка при други видове млечни продукти. Изследователите докладват, че не е открита зависимост между риска от деменция и консумацията на нискомаслени млечни продукти, прясно мляко, масло или ферментирали продукти като кисело мляко и кефир. Това подчертава специфичното значение на мазнините, съдържащи се в сиренето и сметаната, и предполага, че не всички млечни храни влияят на мозъка по един и същи начин.
Емили Сонестед подчертава, че тези открития насочват към извода, че по отношение на здравето на мозъка млечните продукти не са равностойни. Докато повишеният прием на пълномаслено сирене и сметана се свързва с намален риск, нискомаслените алтернативи не показват същия ефект. Все пак тя допълва, че са необходими допълнителни изследвания, за да се потвърдят тези резултати и да се проучи дали специфичните компоненти в тези продукти действително предлагат някакво ниво на защита за мозъчната тъкан.
Контекст на проучването и необходимост от допълнителни анализи
Важно е да се отбележи контекстът на изследването, тъй като всички участници са били базирани в Швеция. В тази страна сиренето често се консумира в суров вид, без термична обработка, което може да влияе на начина, по който хранителните вещества се усвояват от организма. Изследователите предупреждават, че резултатите могат да се различават в други региони, където кулинарните навици и методите на обработка на млечните продукти са различни.
Въпреки обнадеждаващите данни, учените призовават за предпазливост и подчертават нуждата от нови проучвания в различни популации. Необходимо е да се изяснят механизмите, чрез които наситените мазнини или други биоактивни съставки в пълномаслените сирена и сметаната могат да оказват влияние върху неврологичното здраве. Дотогава откритието служи като важен принос към дискусията за балансираното хранене и превенцията на когнитивния спад в напреднала възраст.
Източник: Neuroscience News
