Екстремните наводнения сериозно намаляват добивите от ориз по света през последните десетилетия, поставяйки под риск хранителната сигурност на милиарди хора, които разчитат на тази култура като основна храна. Според изследване на Стенфордския университет, публикувано на 14 ноември в Science Advances, между 1980 и 2015 г. годишните загуби от реколтата средно са били около 4,3%, което се равнява на приблизително 18 милиона тона ориз на година.
Учените отбелязват, че от 2000 г. насам щетите се увеличават, тъй като екстремните наводнения стават по-чести в много от основните райони за производство на ориз. Климатичните промени вероятно ще увеличат честотата и интензивността на тези разрушителни наводнения през следващите десетилетия.
Дълги години е известно, че сушите водят до спад в добивите от ориз, но новото проучване добавя важна подробност за обратната заплаха – прекомерното количество вода. Оризът се развива добре при плитка вода в ранните етапи на растеж, но продължителното или дълбоко потапяне може сериозно да увреди или унищожи културата. Според професор Стивън Горелик от Стенфордската школа за устойчиво развитие, научната общност досега е обръщала недостатъчно внимание на щетите от наводнения, а новото проучване документира както региони с минали загуби от наводнения, така и тези, където заплахата може да се очаква в бъдеще.
Изследователите дефинират за първи път условията, при които наводнение се превръща в „смъртоносно“ за ориза. Според водещия автор д-р Джи Ли критичният момент е пълно потапяне на растенията за поне седем дни. В тези случаи повечето растения умират, което позволява количествено измерване на ефекта на екстремните наводнения върху една от най-важните култури за повече от половината население на планетата.
За да оценят влиянието на сушите и наводненията върху реколтата, учените са комбинирали данни за етапите на растеж на ориза, глобалните годишни добиви, световна база данни за суши и наводнения от 1950 г., модел за поведение на наводненията и симулации на почвената влажност в основни оризопроизводителни басейни. Анализът показва, че в следващите десетилетия най-интензивната седмица с валежи в ключовите региони може да донесе с до 13% повече дъжд от историческите средни стойности за периода 1980–2015 г., което предполага, че условията за „смъртоносни“ за ориза наводнения могат да станат по-чести.
По-широкото използване на сортове ориз, устойчиви на наводнения, би могло да намали бъдещите загуби, особено в райони с най-висок риск. Изследването посочва басейна на Сабармати в Индия, който изпитва най-продължителни смъртоносни наводнения, както и райони в Северна Корея, Индонезия, Китай, Филипините и Непал, където щетите от наводнения са най-големи през последните десетилетия. Най-значителните общи загуби са регистрирани в Северна Корея, Източен Китай и Западна Бенгалия в Индия.
Има и изключения, като басейна Пенар в Индия, където наводненията понякога подобряват добивите. Това вероятно се дължи на горещи и сухи условия, които позволяват водата бързо да се изпари, намалявайки дългосрочните щети и понякога създавайки благоприятна влажност за ориза.
Учени подчертават, че оризът е подложен на комбинирани климатични стресове, включително суша, наводнения, горещи вълни и студови периоди. Бързите смени от суша към наводнение могат да удвоят загубите в сравнение с отделни събития. Разработването на стратегии за намаляване на тези комбинирани ефекти остава сериозно предизвикателство за учените и фермерите.
Източник: Science Advances
