Световната научна общност прави значителна стъпка в разбирането на връзката между чревния микробиом и сърдечносъдовите заболявания. Нови изследвания, проведени от учени в Сеул, разкриват 15 специфични вида чревни бактерии, които са пряко свързани с развитието на коронарна артериална болест (КАБ) – водещата причина за смърт в световен мащаб. Това откритие показва, че микроорганизмите в червата оказват влияние върху здравето на сърцето, което надхвърля традиционната им роля в храносмилането.
Новият поглед върху връзката черва-сърце
Докато генетиката и начинът на живот отдавна са основните фактори, свързани със сърдечното здраве, все повече доказателства сочат, че чревният микробиом играе критична роля в патогенезата на КАБ. Изследването, публикувано в списание mSystems, е ръководено от д-р Хан-На Ким от Института за напредничави здравни науки и технологии към университета Сонгюнгван в Южна Корея. Екипът е надхвърлил простото идентифициране на това „кои бактерии живеят там“, за да разкрие „какво точно правят те във връзката сърце-черва“.
Изследователите са анализирали фекални проби от 14 души с КАБ и са ги сравнили с проби от 28 здрави участници, използвайки метагеномно секвениране – мощна техника за идентифициране на цялата ДНК в дадена проба. Този подход е позволил да се реконструира генетичният състав на отделните микроби. Чрез този задълбочен анализ са установени не само 15-те бактериални вида, свързани с КАБ, но и пътищата, които свързват тези микроби с тежестта на заболяването.
Възпаление, дисбаланс и „д-р Джекил и мистър Хайд“ бактерии
Резултатите показват, че при хората с КАБ чревната екосистема претърпява драматична функционална промяна. Тази промяна води до:
- Засилено възпаление и метаболитен дисбаланс: Установено е свръхактивиране на метаболитни пътища, като например цикъла на уреята, свързан с влошаване на сърдечното здраве.
- Загуба на защитни бактерии: Наблюдава се намаляване на производството на късоверижни мастни киселини, които обикновено имат защитна функция.
Изненадващ обрат при „добрите“ бактерии: Проучването разкрива, че дори микроби, считани за полезни, като Akkermansia muciniphila и Faecalibacterium prausnitzii, могат да станат вредни в контекста на болното черво. Това подчертава, че средата, в която живеят микробите, може да превърне дори защитни видове в причинители на болести. - Учените също така са установили, че някои видове от семейство Lachnospiraceae – които в предишни изследвания са били свързвани с намаляване на риска от КАБ – всъщност се увеличават при пациенти със заболяването. Според д-р Ким, Lachnospiraceae може да бъдат „д-р Джекил и мистър Хайд на червата“, като някои щамове са полезни, а други влошават болестта.
Към прецизна микробна медицина
Основната цел на изследователския екип е да използва тези открития за разработване на прецизни лечения, които да предотвратят сърдечносъдовите заболявания още преди тяхното начало. Бъдещите планове включват комбиниране на микробните данни с генетична и метаболитна информация за по-добро разбиране на механизма, по който чревните микроби влияят на сърцето.
Потенциалните превантивни стратегии, които могат да бъдат разработени, включват:
- Микробни терапии: Използване на диагностични скрининги, базирани на проби от изпражнения.
- Диетични интервенции: Създаване на хранителни режими, предназначени за възстановяване на полезните бактерии или инхибиране на вредните метаболитни пътища.
Като разкриват конкретните бактериални видове и биологичните механизми, учените се доближават до използването на чревния микробиом като мощен инструмент за поддържане на сърдечното здраве.
Източник: American Society for Microbiology / ScienceDaily
