Изследователи са установили, че хората, които консумират най-високи количества подсладители, обикновено срещащи се в нискокалорични напитки и десерти, изпитват когнитивен спад с 62% по-бързо от тези, които консумират най-ниски количества.
Ново проучване установи, че изкуствените заместители на захарта, като аспартам и захарин, често срещани в нискокалорични газирани напитки и десерти, могат да имат дългосрочни ефекти върху мозъка.
Хората, които консумират най-високи количества изкуствени подсладители, обикновено показват по-бърз спад в когнитивните си умения, като мислене и памет, отколкото тези, които консумират най-ниски количества, според проучване, публикувано в медицинското списание на Американската академия по неврология.
Спадът е бил с около 62% по-бърз, което е приблизително еквивалентно на 1,6 години стареене, установи изследването.
„Нискокалоричните и безкалоричните подсладители често се разглеждат като здравословна алтернатива на захарта, но нашите открития показват, че някои подсладители могат да имат отрицателно въздействие върху здравето на мозъка с течение на времето“, казва в изявление авторът на изследването Клаудия Кимие Суемото, доцент по гериатрия в университета в Сао Пауло (Бразилия).
Проучването анализира почти 13 000 възрастни в Бразилия, със средна възраст 52 години. Изследователите са проследявали участниците средно осем години, провеждайки тестове върху паметта, езика и мисловните им умения в началото, средата и края на проучването.
Участниците са били разделени на три групи според количеството изкуствени подсладители, които са консумирали. Групата с най-нисък прием е консумирала средно 20 мг/ден, докато групата с най-висок прием е приемала средно 191 мг/ден. Това е приблизително еквивалентно на количеството аспартам, открито в кутия диетична газирана напитка.
Изследването е фокусирано върху избрана група изкуствени подсладители, включително аспартам, захарин, ацесулфам-К, еритритол, ксилитол, сорбитол и тагатоза.
Всички те са били свързани с по-бърз когнитивен спад, с изключение на тагатозата, за която не е открита такава връзка.
Връзката между когнитивния спад и консумацията на изкуствени подсладители е била по-силна при участниците с диабет, отколкото при тези без диабет.
„Въпреки че открихме връзки с когнитивния спад при хора на средна възраст, както със, така и без диабет, хората с диабет са по-склонни да използват изкуствени подсладители като заместители на захарта“, каза Суемото.
Въпреки това, не е наблюдавана връзка между влошаването на здравето на мозъка и консумацията на подсладители при участници над 60-годишна възраст.
Констатациите не са изненада: опасенията относно негативните ефекти на изкуствените захари вече се обсъждат в научните и медицинските общности.
Предишни изследвания вече бяха посочили потенциалните странични ефекти на подсладителите без захар, включително повишения риск от диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания.
Освен това, продукти като аспартам са класифицирани като потенциално канцерогенни за хората от Международната агенция за изследвания и рака.
Проучването обаче има и някои ограничения. То се основава на информация за диетата, докладвана от участниците, и анализира изключително някои подсладители без захар. Освен това, то подчертава връзка между когнитивния спад и употребата на алтернативи на захарта, но не и пряка причинно-следствена връзка.
В Европейския съюз алтернативите на захарта преминават през оценка за безопасност преди пускането им на пазара на общия пазар и употребата им трябва да бъде посочена на етикета на храна или напитка.
Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) в момента преоценява безопасността на всички подсладители, разрешени за употреба в храни преди януари 2009 г.
