Комисията прие становище, в което се изяснява използването на форсмажорни обстоятелства и извънредни обстоятелства в селскостопанския сектор на ЕС в случай на непредвидими и екстремни метеорологични явления. С изясняването на правното тълкуване на това понятие Комисията цели да осигури сигурност за засегнатите земеделски стопани по отношение на техните плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП), като същевременно гарантира еднаквото му прилагане в целия Съюз от националните администрации. Настоящото съобщение е част от пакета за намаляване на административната тежест за земеделските стопани в ЕС.
Концепцията за форсмажорни обстоятелства позволява на земеделските стопани, които не са могли да изпълнят всички изисквания на ОСП поради извънредни и непредвидими събития извън техния контрол (като тежки суши или наводнения), да не губят подкрепата по ОСП. Прилагането на тази концепция се решава от държавите членки въз основа на съответните доказателства и в светлината на селскостопанското право на Съюза.
Тъй като тя представлява изключение от стриктното спазване на задълженията, свързани с плащанията по ОСП (като например условности или мерки в екосхемите), това решение обикновено се прилага ограничително, обикновено за всеки отделен случай или за всяко стопанство поотделно. В днешното съобщение се пояснява, че форсмажорните обстоятелства могат да се прилагат за всички земеделски стопани, работещи в определен район, който е засегнат от тежки и непредвидими природни бедствия или метеорологични явления.
Това означава, че земеделските стопани, намиращи се в засегнатия район, няма да трябва да попълват индивидуални искания или да представят доказателства за изпълнението на условията за непреодолима сила. Този разширен обхват на прилагане ще намали административната тежест за земеделските стопани и националните органи, като по този начин ще улесни бързата реакция на държавите членки.
В съобщението са изложени условия, които позволяват да се приеме, че всички земеделски стопани, намиращи се в даден район, са обхванати от непреодолима сила. Държавите членки ще трябва да потвърдят настъпването на тежко природно бедствие или тежко метеорологично събитие и да определят географския район, който е бил сериозно засегнат от събитието и чиито последици не са могли да бъдат предотвратени при полагане на дължимата грижа. За това определяне на границите държавите членки могат да разчитат например на сателитни данни за съответния район, без да е необходимо да разполагат със специфични сателитни данни на ниво отделни стопанства.
За някои видове събития националните администрации ще вземат предвид и допълнителни фактори, като например наклона на склона, вида на почвата или вида на отглежданите култури, за да определят засегнатото население, без да е необходима индивидуална проверка. Такъв може да бъде случаят например с измръзване, което може да не засегне всички култури по един и същи начин, или с продължителни валежи, които могат да имат различно въздействие върху райони с наклон или почви с различен капацитет за задържане на вода.
След като всички условия са изпълнени, днешното разяснение освобождава властите от необходимостта от оценка на всеки отделен случай.
Комисията продължава да поддържа връзка с държавите-членки, за да предоставя правни насоки, когато е необходимо.
Контекст
Европейската комисия се вслуша внимателно в опасенията, изразени от земеделските стопани и държавите членки по-рано тази година, и работи бързо, за да предприеме конкретни действия за решаване на повдигнатите въпроси.
На 22 февруари Комисията представи първите си действия за опростяване с цел трайно намаляване на административната тежест за земеделските стопани в ЕС. На 15 март тя представи предложението си за целенасочен преглед на Общата селскостопанска политика, което влезе в сила на 25 май, след като беше успешно одобрено от Съвета и Европейския парламент.
Държавите членки играят ключова роля за поддържането на ограничена и пропорционална административна тежест за земеделските стопани. Всяко успешно опростяване трябва да се извърши в тясно сътрудничество с националните администрации и самите земеделски стопани.
