Не всички свръхпреработени храни трябва да бъдат ограничавани повсеместно, но резултатите подкрепят ограничаването на някои видове за дългосрочно здраве.
По-голямата консумация на повечето ултрапреработени храни е свързана с малко по-висок риск от смърт, като най-силни връзки се наблюдават при готовите за консумация продукти на основата на месо, птици и морски дарове, сладките напитки, десертите на млечна основа и силно преработените храни за закуска, показва 30-годишно американско проучване, публикувано днес в The BMJ.
Изследователите казват, че не всички ултрапреработени хранителни продукти трябва да бъдат ограничавани повсеместно, но че техните открития „подкрепят ограничаването на консумацията на някои видове ултрапреработени храни с оглед на дългосрочното здраве“.
Ултрапреработените храни включват пакетирани хлебни изделия и закуски, газирани напитки, зърнени храни със захар и готови за консумация или термично обработени продукти. Те често съдържат оцветители, емулгатори, ароматизатори и други добавки и обикновено са с високо съдържание на енергия, добавена захар, наситени мазнини и сол, но без витамини и фибри.
Все повече доказателства свързват ултрапреработените храни с по-високия риск от затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет и рак на червата, но малко дългосрочни проучвания са изследвали връзките с всички причини и специфичните причини за смърт, особено поради рак.
За да се справят с този пропуск в знанията, изследователите проследяват дългосрочното здраве на 74 563 жени регистрирани медицински сестри от 11 американски щата в Проучването на здравето на медицинските сестри (1984-2018 г.) и 39 501 мъже здравни специалисти от всички 50 американски щата в Проучването за проследяване на здравните специалисти (1986-2018 г.) без анамнеза за рак, сърдечносъдови заболявания или диабет при включването в проучването.
На всеки две години участниците са предоставяли информация за своето здраве и навици на живот, а на всеки четири години са попълвали подробен въпросник за храната. Цялостното качество на храненето е оценено и с помощта на показателя Alternative Healthy Eating Index-2010 (AHEI).
По време на средния 34-годишен период на проследяване изследователите установяват 48 193 смъртни случая, включително 13 557 смъртни случая вследствие на рак, 11 416 смъртни случая вследствие на сърдечносъдови заболявания, 3926 смъртни случая вследствие на респираторни заболявания и 6343 смъртни случая вследствие на невродегенеративни заболявания.
В сравнение с участниците в най-ниската четвърт на прием на ултрапреработени храни (средно 3 порции на ден), тези в най-високата четвърт (средно 7 порции на ден) са имали 4% по-висок риск от общи смъртни случаи и 9% по-висок риск от други смъртни случаи, включително 8% по-висок риск от невродегенеративни смъртни случаи.
Не са открити никакви връзки за смъртните случаи, дължащи се на сърдечносъдови заболявания, рак или респираторни заболявания.
В абсолютни стойности процентът на смъртните случаи по каквато и да е причина сред участниците в най-ниската и най-високата четвърт на прием на свръхпреработени храни е съответно 1472 и 1536 на 100 000 човекогодини.
Връзката между приема на свръхпреработени храни и смъртността варира в отделните групи храни, като най-силна и последователна е връзката с готовите за консумация продукти на основата на месо, птици и морски дарове, следвани от подсладените със захар и изкуствено подсладените напитки, десертите на млечна основа и свръхпреработените храни за закуска.
Връзката е по-слабо изразена след отчитане на цялостното качество на храненето, което предполага, че качеството на храненето има по-силно влияние върху здравето в дългосрочен план, отколкото консумацията на ултрапреработени храни, отбелязват авторите.
Това е наблюдателно проучване, така че не могат да се правят категорични заключения за причините и следствията, а авторите посочват, че системата за класификация на ултрапреработените храни не обхваща цялата сложност на преработката на храните, което води до потенциално неправилно класифициране. Освен това участниците са били здравни специалисти и предимно бели, което ограничава обобщаването на резултатите.
Все пак това е голямо проучване с продължително проследяване, в което са използвани подробни, валидирани и повтарящи се измервания, и резултатите са сходни след допълнителни анализи, което осигурява по-голяма увереност в заключенията.
Изследователите подчертават, че не всички свръхпреработени хранителни продукти трябва да бъдат универсално ограничавани, и казват, че трябва да се избягва прекомерното опростяване при формулирането на препоръки за хранене.
Но те заключават: „Резултатите подкрепят ограничаването на консумацията на някои видове свръхпреработени храни с цел дългосрочно опазване на здравето“, като добавят, че „бъдещите проучвания са оправдани, за да се подобри класификацията на свръхпреработените храни и да се потвърдят нашите констатации при други популации“.
В свързана редакционна статия изследователи от Нова Зеландия посочват, че препоръките за избягване на ултрапреработените храни могат също така да създадат впечатлението, че храните, които не са ултрапреработени, като например червеното месо, могат да се консумират често.
Те твърдят, че дебатът относно концепцията за ултрапреработената храна не трябва да забавя хранителните политики, които подобряват здравето, като например ограниченията за предлагане на нездравословни храни на деца, предупредителните етикети върху хранителните продукти с ниско съдържание на захар и данъците върху сладките напитки.
„Нашият фокус трябва да бъде насочен към застъпничество за по-широко глобално приемане на тези и по-амбициозни интервенции и увеличаване на предпазните мерки, за да се предотврати влиянието върху политиките от страна на мултинационални хранителни компании с лични интереси, които не съответстват на целите на общественото здраве или околната среда“, заключават те.
