
Изследователите са съставили списък на петте най-богати на пребиотици храни, за които твърдят, че са с най-голямо съдържание на пребиотици.
Според клиниката "Майо" пребиотиците са храни, които обикновено са с високо съдържание на фибри и "действат като храна за човешката микрофлора" и се използват "с цел да се подобри балансът на тези микроорганизми".
Учените, провели проучването, твърдят, че има все повече доказателства, че консумацията на пребиотици "стимулира растежа на полезните бактерии в червата [и] може да помогне за поддържането на здравословен чревен микробиом".
Използвайки вече съществуваща литература, изследователите Касандра Бойд, студентка в магистърска програма в Държавния университет в Сан Хосе, и доцентът Джон Джиенг, доктор на науките, се заемат да открият кои храни имат най-голям брой пребиотици.
Според проучването петте най-популярни храни включват: зелено глухарче, йерусалимски артишок, чесън, праз и лук.
"Приемането на храни с висока плътност на пребиотици е посочено от предишни изследвания като полезно за здравето. Храненето по начин, насърчаващ доброто състояние на микробиома, като същевременно се консумират повече фибри, може да е по-постижимо и достъпно, отколкото си мислите", казва Бойд.
Макар и със сходно име, пребиотиците се различават от пробиотиците, тъй като последните съдържат живи микроорганизми. Въпреки това изследователите твърдят, че "и двете могат потенциално да повлияят благоприятно на здравето на микробиома, но действат по различни начини".
Въпреки че в повечето насоки за хранене понастоящем не е посочена препоръчителна дневна доза за пребиотици, Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици препоръчва прием на поне пет грама на ден.
За провеждането на проучването изследователите използват публикувани по-рано научни резултати, за да анализират съдържанието на пребиотици в 8690 храни, съдържащи се в Базата данни за храни и хранителни вещества за диетични изследвания.
Установено е, че около 37% от храните в базата данни съдържат пребиотици. Първите пет храни (зелено глухарче, йерусалимски артишок, чесън, праз и лук) имат количества, вариращи от около 100 до 240 милиграма пребиотици на грам храна (mg/g). Същевременно други богати на пребиотици храни включват лучени пръстени, кремиран лук, кравешки грах, аспержи и зърнени храни Kellogg's All-Bran, всяка от които съдържа около 50-60 mg/g.
"Констатациите от предварителния ни литературен преглед показват, че лукът и свързаните с него храни съдържат множество форми на пребиотици, което води до по-голямо общо съдържание на пребиотици", казва Бойд.
"Многобройните форми на лука и свързаните с него храни се появяват в различни ястия като ароматизиращи и основни съставки. Тези храни се консумират често от американците и по този начин биха били подходяща цел за хората да увеличат консумацията си на пребиотици."
Според констатациите на екипа Бойд твърди, че човек трябва да консумира приблизително половината от малък (четири унции) лук, за да си набави пет грама пребиотици.
Съдържащите пшеница продукти обаче се нареждат на по-ниско място в списъка на изследователите, а храните с малко или никакво съдържание на пребиотици включват млечни продукти, яйца, масла и месо.
Изследователите се надяват, че в бъдеще проучването ще предостави основа, която да помогне на други учени да оценят въздействието на пребиотиците върху здравето и да предоставят информация за бъдещите насоки за хранене. Те изтъкват, че "са необходими още изследвания, за да се разбере как готвенето влияе върху съдържанието на пребиотици и да се оценят по-добре храните, които съдържат множество съставки".
Емил Ангелов

