Австралийски учени в областта на храните прекласифицираха хранителните фибри - отвъд разтворимите и неразтворимите - с цел по-добро ориентиране при вземането на решения относно храненето и създаване на целеви продукти за здравословно хранене.
Хранителните влакна в плодовете, зеленчуците, бобовите растения и пълнозърнестите храни са едни от най-важните хранителни компоненти за човешкото здраве. Те подпомагат храносмилането, контрола на теглото, контрола на кръвната захар, здравето на сърцето, превенцията на рака и др.
Но ученият по храните от Университета RMIT професор Радж Ери заяви, че съветите за потребителите относно това как най-добре да ги използват за тези различни ползи са крайно недостатъчни.
„Подобно на това как различните лекарства са насочени към различни състояния, така и различните видове фибри“, каза той.
„Например и ябълките, и бананите са богати на фибри, но фибрите във всяка от тях действат по различен начин.
„Нашите изследвания помагат да се разбере какъв тип фибри трябва да консумираме, за да се справим с определени заболявания.“
Нов модел за по-подходящи диети
В новото изследване, публикувано в Food Research International, екипът от университета RMIT предлага по-нюансирана класификация на фибрите въз основа на пет ключови характеристики: структура на гръбнака, капацитет за задържане на вода, структурен заряд, матрица на фибрите и скорост на ферментация.
Водещият автор на изследването и докторант в RMIT Кристо Оперман заяви, че като се започне с ключовите активни характеристики на влакната, този подход „отдолу нагоре“ описва по-точно въздействието на всяко влакно върху здравето.
„Например, да предположим, че искате да насърчите здравето на дебелото черво. В този случай определяте свойствата на влакната, определени от подхода „отдолу нагоре“, които съответстват на желания резултат - в този случай скоростта на ферментация“, казва Оперман.
„Прилагането на тази рамка може да гарантира на потребителите, диетолозите, клиницистите и хранителните технолози, че получават желания здравен ефект, който преди това е бил неясна игра на догадки.“
Оперман заяви, че екипът на RMIT вече е взел 20 различни вида фибри и е проучил как те взаимодействат конкретно с микробиома в червата.
„Досега тези видове специфични взаимодействия бяха недостатъчно проучени, но с тази рамка като начало сме на прага на много по-полезно и подробно разбиране“, каза той.
Глобален недостиг на фибри
Ери заяви, че вече има силен интерес сред диетолозите, лекарите и хранителните технолози - и разбира се, сред потребителите - към начините за по-добро интегриране на фибрите в хранителния режим.
„В изследваните страни, включително Европа и САЩ, всяко едно население има недостиг на фибри“, каза Ери.
„Като се има предвид, че фибрите са едно от най-важните хранителни вещества, това е изключително тревожно.“
Въпреки че препоръчителният прием на фибри е 28-42 грама на ден, американците получават средно само 12-14 грама на ден, а европейците - 18-24 грама на ден.
Отвъд разтворимите и неразтворимите фибри
Според настоящата класификация на хранителните влакна те се разделят на разтворими и неразтворими, което се основава на това дали се разтварят във вода.
Неразтворимите фибри рядко ферментират в дебелото черво и ни помагат да поддържаме редовен режим.
Разтворимите фибри се ферментират по-лесно и могат да намалят холестерола, усвояването на глюкозата и желанието за храна.
Но това не винаги е толкова ясно. Например често неразтворимите фибри също могат бързо да ферментират и да намалят усвояването на глюкозата.
„Въпреки развиващото се разбиране за това колко голямо значение имат различните видове влакнини за поддържането на здравословен чревен биом, нашите класификации на хранителните влакнини остават опростени между широки категории разтворими и неразтворими видове“, казва Ери.
„Тази бинарна класификация на разтворими и неразтворими видове не отразява в достатъчна степен разнообразните структури и сложните механизми, чрез които хранителните влакна влияят върху човешката физиология.“
„Нашата рамка е съществена стъпка в преодоляването на този пропуск“, каза той.
Сега изследователите планират да проучат как конкретен вид фибри (въз основа на нашата нова класификация) модулира микрофлората и как можем да използваме тези знания за конкретни здравни приложения.
