Световната здравна организация (СЗО) публикува ново ръководство относно изкуствените подсладители (ИП), в което се препоръчва да не се използват ИП за контрол на телесното тегло или за намаляване на риска от незаразни болести (НЗБ).
Препоръката се основава на резултатите от систематичен преглед на наличните данни, които показват, че употребата на ИП не носи дългосрочни ползи за намаляване на телесните мазнини при възрастни или деца. Резултатите от прегледа също така показват, че е възможно да има потенциални нежелани ефекти от дългосрочната употреба на ИП, като например повишен риск от диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и смъртност при възрастни.
"Заместването на свободните захари с ИП не помага за контрола на теглото в дългосрочен план. Хората трябва да обмислят други начини за намаляване на приема на свободни захари, като например консумиране на храни с естествено срещащи се захари, като плодове, или неподсладени храни и напитки", казва Франческо Бранка, директор на СЗО за хранене и безопасност на храните. "ИП не са основни хранителни фактори и нямат хранителна стойност. Хората трябва да намалят изцяло сладкото в храната, като започнат от ранна възраст, за да подобрят здравето си."
Препоръката се отнася за всички хора, с изключение на лицата с вече съществуващ диабет, и включва всички синтетични и естествено срещащи се или модифицирани нехранителни подсладители, които не са класифицирани като захари, намиращи се в произведените храни и напитки или продавани самостоятелно, за да бъдат добавяни към храни и напитки от потребителите. Често срещаните ИП включват ацесулфам К, аспартам, aдвантам, цикламати, неотам, захарин, сукралоза, стевия и производни на стевията.
Препоръката не се отнася за продукти за лична хигиена и грижа, съдържащи ИП, като паста за зъби, крем за кожа и лекарства, нито за нискокалорични захари и захарни алкохоли (полиоли), които са захари или захарни производни, съдържащи калории, и следователно не се считат за ИП.
Тъй като наблюдаваната в доказателствата връзка между ИП и резултатите от заболяванията може да бъде объркана от изходните характеристики на участниците в проучването и сложните модели на употреба на ИП, препоръката е оценена като условна, следвайки процесите на СЗО за разработване на насоки. Това сигнализира, че политическите решения, основани на тази препоръка, може да изискват съществени дискусии в контекста на конкретните държави, свързани например със степента на консумация в различните възрастови групи.
Насоките на СЗО за ИП са част от набор от съществуващи и предстоящи насоки за здравословно хранене, които имат за цел да създадат здравословни хранителни навици за цял живот, да подобрят качеството на храненето и да намалят риска от незаразни болести в световен мащаб.
Емил Ангелов
