Световните външнотърговски данни (www.trademap.org – Женева) от май 2023 г. за износ на българско вино от митническа тарифна позиция (МТП) 2204 за последните двадесет години показват устойчив срив.
МТП 2204 по същество включва числата за износ на бутилирано вино, което има дял между 74 и 91% от стойността в евро, другите вина – с дял между 15 и 29%, и пенливите вина – с дял от 0,5 до 6% от стойността в евро.
В рамките на общия български износ по МТП виното за 2003 г. е на 20-ма позиция с повече от 61 милиона евро за 84 хиляди тона. През 2007 г. е на 30-та позиция с повече от 86 милиона евро за близо 114 хиляди тона, а през 2022 г. е на 247-ма позиция с 28 милиона евро за около 17 хиляди тона.
Делът на ЕС27 като пазар за българското вино се променя в диапазона между 34% за 2007 г., 70% за 2020 и 2021 г. и 68% за 2022 г.
Водещите партньори за периода са Полша и Руската федерация. Износът за Полша като дял в евро е 18.5% за 2003 г., 35.1% за 2018 г. и 27% за 2022 г. Руската федерация е имала дял от близо 57% за 2007 г. при устойчив последващ спад до близо 4% за 2021 и 5% за 2022 г., когато износът на целия ЕС27 е нараснал с 61% за РФ за 2022 г. спрямо 2021 г.
През 2022 г. водещият български пазар Полша е следван от Швеция с дял от повече от 18%, следвана от Чехия – 7%, САЩ – 6.5%, и Обединеното кралство – 6.1%. Китай има дял от 0.1% през 2007 г., достига 7.6% за 2018 г. и пада на 1.6% за 2022 г.
Сравнението на числата за българския износ на вино с тези на целия ЕС27 показва, че основната и съществена причина за устойчивия български срив през последните 20 години е в България, а не в световната конюнктура. Възможно решение за преодоляването на този срив е създаването и прилагането на национална секторна (не министерска) експортна стратегия.
