Едно интервю с инж. Константин КРЪСТЕВ, ТЮФ Рейнланд България
инж. Константин Кръстев, ръководител на Органа за Сертификация на Системи за Управление към ТЮФ Рейнланд България – част от международния сертификационен концерн TÜV Rheinland Cert GmbH, със седалище в Германия.
С над 10 години професионален опит в областта на сертификацията на системи за управление, включително стандарти като ISO 9001, ISO 14001, ISO 45001, ISO 22000, ISO 27001 и др. Под негово ръководство, ТЮФ Рейнланд България утвърждава своята роля като надежден партньор за организации, стремящи се към устойчиво развитие и високи стандарти на управление.
ТЮФ Рейнланд България е част от TÜV Rheinland, която е глобален лидер с над 150-годишна история в сферата на сертификацията, инспекциите и техническите оценки. Компанията е представена в над 60 държави и е символ на качество, надеждност и независимост.
- Инж. Кръстев, какво всъщност представлява сертификационният процес?
- Казано максимално кратко, това е формализирана процедура, чрез която независим орган удостоверява, че дадена организация спазва определени стандарти – най-често международни. Сред тях са:
ISO 9001 – управление на качеството
ISO 14001 – управление на околната среда
ISO 45001 – здраве и безопасност при работа
ISO 22000 – безопасност на храните
ISO 50001 – енергийна ефективност
ISO 27001 – информационна сигурност, както и други специфични стандарти според дейността на организацията.
Процесът включва няколко ключови етапа - подготовка, провеждане на вътрешни одити, прилагане на коригиращи действия и извършване на външен одит от акредитиран сертифициращ орган.
- Какви плюсове би донесла сертификацията на дадена фирма?
- Всяка сертификация предоставя редица стратегически предимства за организациите. Със сигурност повишава доверието на клиентите и партньорите. Всъщност сертификатът е едно обективно доказателство за ангажираност към качество, устойчивост и добри управленски практики.
Прилагането на стандарти изисква ясно дефинирани процедури и отговорности, което води до по-ефективна и предвидима работа, оптимизация на вътрешните процеси.
Също така осигурява конкурентно предимство на пазара, много клиенти, особено в B2B сектора, изискват работа със сертифицирани доставчици. А това отваря врати към нови възможности и пазари.
Обезпечава съответствието с нормативни и законови изисквания - особено важно при стандарти като ISO 45001, които подпомагат спазването на регулации, свързани със здравето и безопасността на работното място. Повишава дори и самата мотивация и ангажираност на служителите. Ясно структурираните цели, процеси и очаквания създават по-добра работна среда и насърчават непрекъснатото подобрение.
- С какви предизвикателства биха се сблъскали предприятията в процеса на сертификация и колко време ще отнеме тя?
- Най-важната промяна, която носи сертификацията, е промяната в мисленето. Тя не е просто документ или „хартийка“, а израз на организационна култура, ориентирана към непрекъснато подобрение. Успешните компании не възприемат стандартите като формално изискване, а като стратегически инструмент за развитие, устойчивост и повишаване на конкурентоспособността.
Времетраенето зависи от мащаба и зрелостта на системата. За малка организация – между 3 и 6 месеца, за по-големи – до година. Важно е да има ангажираност от ръководството и добра комуникация вътре в екипа.
- Какво първи стъпки трябва да направят фирмите, които обмислят сертификация?
- Да стартират най-напред с вътрешна оценка – какви са нуждите, какви стандарти са релевантни. След това – да изберат добър консултант и сертифициращ орган. И най-важното – да гледат на процеса като на инвестиция в устойчивост и доверие.
- Освен към общите системи за управление, нека обърнем поглед и към сертификацията по стандарти за безопасност на храните, които са от ключово значение за хранителната индустрия и за нашата медия.
- Това са международно признати стандарти, които гарантират, че хранителните продукти се произвеждат, обработват и доставят по безопасен и контролиран начин. Най-популярните са:
• IFS Food (International Featured Standards) – насочен към производители на храни, с фокус върху качеството и безопасността на продуктите, както и съответствието със законодателството.
• BRCGS Food Safety (British Retail Consortium Global Standards) – широко използван в търговията на дребно, особено във Великобритания, с акцент върху HACCP, управление на риска и проследимост.
• FSSC 22000 (Food Safety System Certification) – базиран на ISO 22000, комбинира изискванията за управление на безопасността на храните с допълнителни програми за предварителни условия (PRPs).
- Какви са ползите от сертификация конкретно при стандартите за безопасност на храните?
- Със сигурност ще ви осигурят достъп до международните пазари. Много търговски вериги и корпоративни клиенти изискват сертификация по утвърдени стандарти като IFS, BRCGS или FSSC 22000, което отваря възможности за разширяване на бизнеса.
По този начин се намаляват рисковете, с тяхна помощ се въвежда систематичен подход за идентифициране, оценка и контрол на рисковете, което значително подобрява безопасността на продуктите.
Подобряват се и проследимостта и реакцията при инциденти. Сертифицираните системи позволяват бързо локализиране на проблеми и ефективно управление на кризи, като ограничават потенциалните щети и репутационни рискове.
Можете да разчитате и на повишено доверие от страна на потребителите. Сертификатът е гаранция, че храната е произведена при спазване на най-добрите практики за безопасност, което укрепва доверието и лоялността на клиентите.
Ще постигнете съответствие със законовите и регулаторни изисквания. Особено важно е при износ или работа с чувствителни продукти, където спазването на нормативната рамка е критично за достъпа до пазари и избягване на санкции.
- Как протича сертификационният процес при тези стандарти за безопасност на храните?
- Процесът включва няколко етапа. Предприема се предварителна оценка, извършва се анализ на съществуващите практики, документи и процеси с цел идентифициране на несъответствия спрямо изискванията на избрания стандарт (напр. FSSC, IFS, BRCGS). Това позволява планиране на необходимите подобрения.
Следва разработване и внедряване на система за управление на безопасността на храните.
Включва създаване на HACCP план, разработване на процедури, инструкции, регистри и провеждане на обучения за персонала. Целта е изграждане на ефективна и устойчива система, която гарантира безопасността на продуктите.
Задължителни са вътрешните проверки, с помощта на които се оценява степента на съответствие на системата. А евентуалните открити несъответствия се отстраняват чрез коригиращи и превантивни действия, което подготвя организацията за външния одит.
Одитът от акредитиран орган се провежда от независим сертифициращ орган. Ако системата отговаря на всички изисквания, се издава сертификат, който обикновено е валиден за една година, с последващи надзорни одити.
След сертификацията, организацията трябва да поддържа и подобрява системата чрез надзор - редовни вътрешни одити, обучения и актуализации, за да гарантира устойчиво съответствие и готовност за ресертификация.
- Каква стратегия и стъпки да изберат компаниите, които ще предприемат сертификация по стандарт за безопасност на храните?
- Изборът на подходящ стандарт за безопасност на храните е стратегическо решение, което трябва да се базира на спецификата на пазара, продуктовата гама и бизнес целите на организацията.
• BRCGS (British Retail Consortium Global Standard)
Предпочитан от британски търговски вериги и клиенти, особено в сферата на търговията на дребно. Подходящ за производители, които искат достъп до пазара на Обединеното кралство и работят с големи ритейлъри.
• IFS (International Featured Standards)
Широко използван в Германия, Франция и други европейски страни. Често изискван от супермаркети и дистрибутори в Централна и Западна Европа. Подходящ за производители, които търсят партньорства в тези региони.
• FSSC 22000 (Food Safety System Certification)
Идеален за глобални производители, особено тези, които вече работят по ISO стандарти. Осигурява интеграция с други системи за управление (напр. ISO 9001, ISO 14001) и е признат от GFSI (Global Food Safety Initiative).
При избора на стандарт е важно да се вземат предвид и:
• Типът на продукта – например, преработени храни, напитки, суровини, опаковки и др.
• Клиентските изисквания – някои клиенти имат конкретни предпочитания или изисквания към стандарта.
• Регулаторната среда – в някои държави определени стандарти са по-лесно признати от местните власти.
• Възможностите за интеграция със съществуващи системи – за по-ефективно управление и по-ниски разходи.
