Николай ВЪЛКАНОВ, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия
пред сп. ХИТ – Хранителна индустрия и търговия
Николай ВЪЛКАНОВ е изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия от месец май 2021 г. Основател и управител е на неправителствената организация „ИнтелиАгро“, която ще продължи да ръководи. Тя има за цел подпомагане развитието на устойчив и конкурентоспособен агробизнес в страната. В периода 2012-2014 г. е управлявал проекта "Икономически анализ на селското стопанство" към Института за пазарна икономика. От 2018 г. е и организатор на форума за търговия с плодове и зеленчуци InteliFresh за диалог и трайно партньорство за всички пазарни участници – фермери, търговци, доставчици на технологии и услуги и потребители. Между 2011-2015 г. е анализирал ритейл сектора в страната за международната компания PMR Publications. Бил е и бизнес консултант в консултантската компания SEERC и журналист във вестник „Капитал“.
- Веригите магазини, които представлявате, са сред най-големите работодатели в страната, смятате ли, че реагирахте адекватно в здравен, социален и асортиментен план по време на близо двегодишната Ковид-19 криза?
- Търговските вериги, членове на Сдружението за модерна търговия, реагираха изключително бързо и адекватно на ситуацията, предизвикана от Ковид кризата. Тази реакция бе в две основни направления – осигуряване на сигурна среда за работа на служителите и за пазаруване на милиони българи и гарантиране на доставките и снабдяването с храни и продукти от първа необходимост.
По отношение на здравните мерки, членовете на нашето сдружение изключително бързо въведоха предписаните от здравните власти мерки. Сред тях бяха осигуряване на лични предпазни средства за служителите като маски, ръкавици и дезинфектанти. На касите и зоните за директно обслужване на клиенти бяха инсталирани предпазни екрани и бяха поставени указатели за спазване на дистанция. Поне два пъти дневно се извършваше цялостна дезинфекция на търговските, касовите и складовите зони, на количките и кошниците за пазаруване. Във всички магазини бе осигурен и контрол на достъпа, което не позволи струпване на много хора и така бе ограничено разпространението на заразата. Бяха провеждани и регулярни инструктажи и проверки на спазването на предписанията на здравните власти, внимателно се следеше за служители с грипоподобна симптоматика, а част от компаниите въведоха и PCR тестване и разделяне на хората в централните офиси и логистичните центрове на екипи.
Ефективността на тези мерки се доказа от факта, че функционирането на големите магазини не само не доведе до ръст на заболеваемостта, но и допринесе за добър контрол на разпространението на вируса. Освен това някои от членовете на СМТ бяха сертифицирани и от авторитетни международни институти като компании, осигурили сигурна среда за работа и пазаруване.
Търговските вериги имаха и огромен принос за осигуряване на храни и стоки от първа необходимост за хората. Благодарение на усилията на членовете на СМТ в България не се усети дефицит нито на хранителни продукти, нито на дезинфектанти, нито дори на станалата символ на кризата тоалетна хартия. Така милиони българи, които ежемесечно пазаруват в големите магазини имаха достъп до любимите си храни, но и до стоки от първа необходимост като специални бебешки храни и пелени, продукти за лична хигиена, за дезинфекция на дома, за пречистване на въздуха, материали за спешни ремонти, продукти за грижа за бебето като стерилизатори, затоплители на храна, шишета и биберони; специални облекла и много други.
Допълнителен социален ефект от работата на търговските вериги бе и фактът, че по време на кризата членовете на СМТ не освободиха служители и не въведоха мерки като работа на половин ден или изпращане на хора в неплатен отпуск. Така повече от 23 000 българи запазиха работата и доходите си, което бе особено важно в условията на здравна и икономическа криза. Огромните усилия, които търговските вериги положиха за осигуряване на безопасна среда за работа и пазаруване, за осигуряване на храни и стоки от първа необходимост и за запазването са работните места на хората доказват за пореден път, че членовете на СМТ са отговорни компании и, че те са полезни за развитието на българската икономика и на българското общество.
- Как членовете на Сдружението за модерна търговия променят отношенията по веригата производител – търговец - потребител?
- За всеки е видно, че с навлизането си в България търговските вериги изцяло промениха сектора на търговията на дребно. Тази промяна е от полза както за производителите и доставчиците на стоки, така и за хората.
Производителите откриха надежден партньор в лицето на търговските вериги. Още от стъпването си у нас водещите ритейлъри провеждат последователна политика за подкрепа на родното производство и за популяризиране на българските продукти. Например Billa от години работи с български земеделски производители, с които разви собствените брандове „Градините на Billa” и „Българска ферма“. Lidl развива серията „Родна стряха “, която е съставена 100% от български стоки. През 2020 г. Kaufland също представи собствена марка, съставена изцяло от български продукти – „Брей“. Kaufland и Lidl подпомагат сертифицирането на земеделци по стандарта Global G.A.P., а T Market, Фантастико и ProMarket от години залагат приоритетно на български асортимент в категории като месни и млечни продукти и хлебни изделия. Освен това, благодарение на партньорството си с веригите, български производители стъпиха и на международни пазари и всяка година изнасят продукция за десетки милиони левове.
Подкрепата към производителите се усети и по време на Ковид кризата. През изминалата година членовете на СМТ, търгуващи с хранителни стоки сключиха почти 370 нови договора с български доставчици. Това е част от усилията, които търговските вериги положиха да подкрепят българския бизнес в условията на криза и израз на отговорността им към обществото. През тази изпълнена с предизвикателства година, когато за много производители достъпът до пазарите бе ограничен поради затварянето на хотели и ресторанти, ритейлърите поеха още по-голям ангажимент за реализиране на български продукти като въведоха в асортимента си нови артикули, активно участваха в изкупуването на сезонни плодове и зеленчуци и проведоха акции в подкрепа на месопроизводители.
Клиентите усетиха ефекта от навлизането на търговските вериги по промяната на изживяването по време на пазаруване. Досадното и свързано с негативни емоции пазаруване се превърна в приятно преживяване. Хората откриха и харесаха удобствата на модерната търговия като ниски цени, липса на скокове на цените около определени празници, огромен асортимент, високо качество и контрол върху храните, добро обслужване, големи паркинги и така нататък. Само си спомнете как изглеждаше търговията преди 20 години с малките преустроени гаражи и тъмните полупразни магазини от времето на социализма с лоша хигиена и обслужване. Най-доброто доказателство, че българинът харесва този модел е фактът, че всяка седмица милиони хора пазаруват в търговските вериги.
- В съвремието ни пазаруването е не само необходимост, но и приятно изкарване на свободното време, дори лайфстайл.
- Абсолютно е така, нашите данни показват, че членовете на СМТ непрекъснато инвестират в подобряване на клиентското изживяване и въвеждат в България водещите тенденции в тази област. Първата е предлагането на допълнителни услуги с добавена стойност за хората като приготвяне на прясна топла храна, кътове за хранене, каси за плащане на режийни сметки, химическо чистене и т.н. Втората тенденция е разширяване на портфолиото от персонализирани продукти и услуги по вкуса и проекта на клиентите, като например възможност за мелене и овкусяване на месо, приготвяне на сандвичи и салати с продукти по избор или смесване на бои за домашни майстори. Третата важна посока в подобряването на клиентското изживяване е предлагането на иновативни и сертифицирани продукти, които водят до по-високо качество на живот като огромен избор от био- и здравословни храни, храни за диабетици, специални серии мъжка козметика. Четвъртата тенденция е модернизиране и създаване на по-широки, приятни, удобни и красиви магазини чрез подобряване на подредбата, въвеждане на каси за самообслужване, по-широки коридори, по-ниски регали и повече естествена светлина.
Търговските вериги допринасят за повишаване на качеството на живот на хората не само като правят пазаруването по-приятно, но и като инвестират в подобряването на средата на живот за хората в България. Всяка година те даряват милиони левове за реализация на обществено значими проекти, които промениха живота на много хора. Тук бих споменал вече традиционни кампании като „Ти и Lidl за по-добър живот“, подкрепа на SOS Детски селища от страна на dm и Kaufland, помощ за фондация „Искам бебе“ от Billa, подпомагане на локални инициативи от T MARKET и Mr. Bricolage и много други.
- Г-н Вълканов, може ли да се твърди, че родните български стоки и производители са приоритетни в хранителните търговски вериги?
- Както казах, търговските вериги провеждат последователна политика за подкрепа на българските производители. Нашите данни показват, че почти 65% от асортимента в основните хранителни категории - „Месо и месни продукти“, „Хляб и хлебни изделия“, „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко и млечни продукти“, се състои от български продукти. Те се доставят от между 160 и 600 родни доставчици, с които работи всяка компания.
Според резултатите от анкета сред членовете на СМТ, 73% от асортимента в категория „Хляб и хлебни продукти“ е доставян от родни хлебопроизводители. Най-голям е делът на тези артикули в ПроМаркет, където хлебните изделия са 100% български. На второ място е категория „Месо и месни продукти“ със 70% български продукти. В T Market телешкото и свинското месо са 100% български, а във Фантастико пилешкото месо е само от България, както и 99% от телешкото месо. На трето място е категория „Мляко и млечни продукти“ с 69% дял от асортимента. При млечните продукти се наблюдава и ръст от 5% на дела на родните продукти в сравнение с година по-рано.
Данните от анкетата показват, че 44% от плодовете и зеленчуците в Billa, Kaufland, Lidl, T Market, ПроМаркет и Фантастико са отгледани в България. В тази категория трябва да се отчете факта, че поради географското разположение на страната, у нас се произвежда само една част от плодовете и зеленчуците, които хората харесват и биха искали да закупят. Освен това поради климата в страната има ясно изразена сезонност на производството на плодове и зеленчуци. Затова и през лятото делът на българските стоки в тази категория нараства значително и при Т Market и ПроМаркет надвишава 70%. Според мен тези цифри са категорично доказателство, че българските продукти имат своето място в големите вериги и, че отношенията между търговците и производителите се развиват на базата на партньорство и разбирателство.
- Защо някои известни брандове магазини се оттеглиха, а други така и не се престрашиха да открият търговски обекти у нас?
- Причината е, че българският пазар е изключително конкурентен. У нас делът на модерната търговия е около 40%, което включва всички търговски вериги. За сравнение в Западна Европа делът на първите пет компании в модерната търговия стига до 85-90%. По принцип, колкото повече компании оперират на пазара, толкова по-голяма е конкуренцията между тях, от което големият печеливш е потребителят.
Ще е отнася до навлизането на нови търговци, мога да кажа, че за съжаление, към момента България не е на картата на най-атрактивните пазари, което според мен се дължи на няколко основни причини. Първата е ниската платежоспособност на населението. Втората е относително малкият му брой и тенденцията да намалява. И третата е предизвикателната бизнес среда и постоянната заплаха от въвеждане на нови свръх регулации.
Въпреки това, има и основания за оптимизъм. Икономиката постепенно се възстановява от кризата, както показват данните на НСИ заплатите растат, което повишава покупателната способност на хората. Добри са перспективите на страната да влезе в еврозоната. Ако към всичко това успеем да добавим и една амбициозна програма за подобряване на бизнес средата, България отново може да стане атрактивен пазар за големите международни ритейлъри.
- Какви трябва да са промените в Кодекса на труда, така че да има повече трудови възможности и за служителите, и за компаниите?
- Членовете на Сдружението за модерна търговия, които са сред най-големите работодатели у нас с повече от 23 000 служители, участват активно в диалога за промяна на трудовото законодателство, което е морално остаряло и има остра нужда от осъвременяване. Ние сме дали своите предложения, които целят да направят пазара на труда по-гъвкав. Това ще доведе до повишаване на ефективността на икономиката и до намаляване на сивия сектор. Резултатът ще е повишаване на доходите и стандарта на живот на хората и повече приходи в бюджета.
Според нас основните предизвикателства пред пазара на труда са: ограниченията при полагане на извънреден труд, невъзможността за почасово наемане на служители, липсата на гъвкави възможности за формиране на трудовото възнаграждение, ограниченията за сключване на срочни трудови договори, административните затруднения при дуалното обучение и тежкият процес за въвеждане на нови професии в страната.
Всички тези ограничения сковават взаимоотношенията между работодателите и хората, които биха искали да ги моделират, така че да са удобни и за бизнес модела на фирмата, и за личния живот на човека. В резултат на това, много възможности за работа не се реализират, от което губят и хората, и икономиката. Други пък се реализират в сивия сектор, тъй като няма адекватна законова форма да бъдат реализирани легално, от което бюджетът на страната търпи загуби.
- Смятате ли, че квалификацията на служителите от бранша е достатъчно адекватна и на нужното ниво и какво още може да се направи?
- Важна част от клиентското изживяване при пазаруване е обслужването от компетентен служител и търговските вериги много добре разбират това. Затова и те непрекъснато инвестират в повишаването на квалификацията на служителите си. Всяка година членовете на нашето сдружение провеждат десетки обучения както за служителите в магазините, така и за мениджърите на компаниите. Важен акцент в повишаването на квалификацията на хората, които всеки ден контактуват със стотиците хиляди клиенти, са продуктовите тренинги и специализираните курсове в зависимост от спецификите на бизнеса. Например в dm България са били провеждани обучения за грижа за косата, грижа за лицето, декоративна козметика, биохрани и собствените марки на компанията, в T MARKET – за плодове и зеленчуци, а в Mr. Bricolage – за различни сектори от асортимента за домашните майстори.
Провеждани са и специализирани тренинги за шофьори на високоповдигачи и на електрокари и за въвеждане на нови служители. Като отговорни работодатели, веригите обръщат голямо внимание и на безопасните условия на труд. Затова участниците в анкетата са инвестирали в тренинги като пожаро- и електробезопасност, долекарска помощ и работа с газови съоръжения.
Важен ангажимент на търговските вериги е и подкрепата за системата на дуалното обучение. Членове на СМТ вече повече от 6 години участват в проекта на Търговска камара на Австрия за дуално обучение по професия „Икономист“, специалност „Търговия“. Подобни инициативи са огромна стъпка за справяне с предизвикателствата пред пазара на труда и за подготовка на кадри, които отговарят на нуждите на бизнеса.
Въпросите зададе: Анета РАНГЕЛОВА
