Албания все още е слабо позната държава, но интересът за туризъм в нея расте. Тя е пъстра и колоритна средиземноморска и балканска страна и е само на 70 км от Италия, в близост до остров Корфу. Температурите през лятото обаче са около 40 градуса. Най-добри за туризъм са юни, септември и октомври.
Проблемите в туризма са сходни с тези в България – не добре обучени кадри, липса на добро обслужване и владеене на езици, сервилничене, недостатъчна хигиена, но голям потенциал.
Време е и Албания да създаде стабилна база и подходящи стратегии в областта на гастрономията, ресторантьорството като модерен и печеливш бизнес. През последните две години многобройни туристи от различни страни на Европа и Америка, които след като са посетили тази страна, особено нейните северни и южни части, буквално са поразени от природните красоти и от албанското гостоприемство. По време на престоя си в различни малки и големи градове е нормално чужденците да предпочетат да открият природата, градовете и забележителностите, традициите и гурме кухнята като неделима част от културата тук. Освен това, местните клиенти на ресторантите сега са по-взискателни към качеството на обслужването.
Дори и по един нестандартен и хаотичен маниер, са създадени многобройни хотелски и ресторантьорски структури, които до голяма степен предлагат посредствено обслужване, опитвайки се да демонстрират професионализъм. Много албанци, които са емигрирали за известно време, работейки в различни ресторанти и хотели в Европа, са се върнали с богат опит и влияят положително на качественото поддържане на обслужването. Обаче, понякога дори и за тях светът на обслужването започва и свършва само с това, което те са научили на конкретните места, където са работили.
Възниква един въпрос - достатъчно ли е посредством подходящ опит и само чрез практика от работата, да стане възможно разпространението на подходяща култура на обслужване в ресторантите? Разбира се, че не е. Гастрономическата култура в Албания е в етап на мощно развитие, но действителното образование, за съжаление, е няколко стъпки назад. Необходимо е осъвременяване на унаследения стил, и дължащо се на подценяване на тази професия от младежите, както и погрешна политика, следвана през последното десетилетие.
Собствениците на ресторанти и на хотели не са заинтересовани да инвестират в обучение на техния персонал. Много от тях мислят, че това е загубено време или се страхуват от изтичане на персонал след квалификацията. Това са напълно погрешни възгледи, тъй като, когато персоналът е частично или изцяло подготвен, неизбежно има увеличаване в културата на обслужването. Когато се вижда зачитане на професионалните критерии, се печели постоянство в кадрите и доверие. Сега му е времето за едно организационно структуриране на персонала в ресторанта. Вече е немислимо да се обслужва с неквалифициран персонал и още повече в туристическите структури, посещавани от чужденци, които са изправени пред най-съществените проблеми - лошо обслужване или липса на комуникация.
Понастоящем собствениците на ресторанти трябва да инвестират в човешки ресурси, да бъдат в контакт със съответните професионални училища, да намират начин персоналът да бъде подготвян със съвременни методи на обслужване, да бъдат добре осведомени за неговата конкретна позиция в ресторанта, и преди всичко, тези, които са в контакт с чужденци, да овладеят поне един чужд език. Трябва да бъде ясно разбрано, че ”сервитьорът” е професия и това вече не е времето, когато тази важна роля беше възлагана на най-младите, които нямат никакъв теоретично-практически опит в областта на обслужването. В повечето случаи най-младите кадри, докато учат и нямайки никакъв опит, би могло да бъдат част от персонала като помощници с определена функция.
Модерният ресторант не си го представяме без добър шеф готвач, който би трябвало най-малкото да знае подробно не само ястията, приготвяни в ресторанта, но също и различните напитки, които се сервират (т.е. да разбира и от сомелиерство), както и да познава типичната кухня от областта. Освен това, персоналът е хубаво да бъде в подходящо съотношение с броя на масите. Добре подготвеният персонал също така е и изпълнителен. Когато сервитьорите не са подготвени, те изглеждат „сковано” и тъй като кухненското отделение е малко, вероятността да бъде на подходящо ниво е малко, а клиентът не получава очакваното удоволствие. Особено когато някой фамилиарничи с клиентите, без да се замисля, че целта на отиване в ресторант е гастрономическо удоволствие, изисква тяхното уединение.
В наши дни няма липса от възможности за подготовка, тъй като има много местни и чуждестранни институции, и различни курсове и обучения на международно ниво, които периодично осъществяват подготовка. Само чрез опитен и модернизиран персонал нивото на обслужването би могло да се повиши и да се постигне дълготраен успех. Тогава това се превръща в традиция на обслужването и би могло да се създаде добро име в цялостния бранш.
Превод от списание “Sommelieri” (Албания): Мая ГЕЛЕВА
