Изследователи от Northwestern Medicine проучват дали промяната на времето за хранене така, че нощният период без храна да съвпада с естествения циркаден ритъм, може да подобри сърдечното и метаболитното здраве. Циркадният ритъм регулира ключови функции, свързани със сърдечно‑съдовата система и метаболизма. В изследването участниците не намаляват калорийния прием, а единствено променят времето, в което се хранят.
Резултатите показват, че хора на средна и по‑напреднала възраст с повишен риск от кардиометаболитни заболявания имат ползи, когато удължат нощния период на гладуване с около два часа. Те избягват храна и намаляват осветлението три часа преди сън. Тези промени водят до измерими подобрения в сърдечните и метаболитните показатели както по време на сън, така и през следващия ден.
Първият автор на изследването д‑р Даниела Грималди, изследовател и преподавател по неврология в отдела по медицина на съня към Northwestern University Feinberg School of Medicine, посочва, че съобразяването на периода на гладуване с естествения ритъм на сън и бодърстване подобрява координацията между сърцето, метаболизма и съня. Според нея тези системи работят заедно, за да защитават сърдечното здраве. Резултатите са публикувани на 12 февруари в списанието Arteriosclerosis, Thrombosis, and Vascular Biology на Американската сърдечна асоциация.
Кореспондиращият автор д‑р Филис Зи, директор на Центъра за циркадна и сънна медицина и ръководител на отделението по медицина на съня към Feinberg, подчертава, че не само количеството и видът на храната са важни, но и времето на хранене спрямо съня. Това е ключов фактор за физиологичните ползи от хранителните режими с ограничено време за прием на храна.
Кардиометаболитното здраве е важен обществен показател, тъй като данни от 2017–2018 г. показват, че едва 6.8% от възрастните в САЩ имат оптимално кардиометаболитно състояние. Лошото кардиометаболитно здраве увеличава риска от хронични заболявания като диабет тип 2, неалкохолна мастна чернодробна болест и сърдечно‑съдови заболявания. Храненето в ограничен времеви прозорец набира популярност, защото изследвания показват, че може да подобри кардиометаболитните показатели и в някои случаи да постигне ефекти, сравними с традиционните диети с ограничени калории. Повечето проучвания обаче се фокусират върху продължителността на гладуването, а не върху това доколко този прозорец е синхронизиран с времето на сън, което е ключово за метаболитната регулация.
В това изследване почти 90% от участниците спазват препоръките, което според авторите показва, че привързването на хранителния прозорец към периода на сън може да бъде реалистичен и достъпен немедикаментозен подход. Това важи особено за хора на средна и по‑напреднала възраст, които имат по‑висок кардиометаболитен риск. Екипът планира да усъвършенства протокола и да разшири изследването в по‑големи многоцентрови клинични изпитвания.
Проучването, продължило 7.5 седмици, сравнява хора, които спират да се хранят поне три часа преди лягане, с други, които запазват обичайните си навици. Участниците, които променят времето на хранене, показват няколко значими подобрения. Нощното кръвно налягане намалява с 3.5%, а сърдечната честота — с 5%. Тези промени отразяват по‑здравословен дневно‑нощен ритъм, при който кръвното налягане и пулсът са по‑високи през деня и спадат през нощта. По‑силно изразеният ритъм ден‑нощ е свързан с по‑добро сърдечно‑съдово здраве.
Участниците показват и подобрен контрол на кръвната захар през деня. При прием на глюкоза панкреасът реагира по‑ефективно, което предполага по‑добро отделяне на инсулин и по‑стабилни нива на кръвната захар. В изследването участват 39 души с наднормено тегло или затлъстяване на възраст между 36 и 75 години. Те са разпределени в две групи: група с удължен нощен период на гладуване (13 до 16 часа) и контролна група, която запазва обичайния си прозорец на гладуване (11 до 13 часа). И двете групи намаляват осветлението три часа преди сън. В интервенционната група 80% от участниците са жени.
Изследователите подчертават, че резултатите показват значими физиологични ползи, постигнати без промяна в калорийния прием, само чрез промяна на времето на хранене. Това прави подхода потенциално приложим за широк кръг хора, включително такива, които трудно спазват традиционни диети.
Източник: ScienceDaily
