Производството на храни оказва значително влияние върху климата, като някои продукти имат много по-голям принос към емисиите от други. В рамките на Европейския съюз земеделието е отговорно за около 11 процента от общите емисии на парникови газове.
Изследователи, публикували проучване в журнала „Ecological Economics“, разглеждат политически подход, наречен „промяна на данъците върху храните“. Той предвижда премахване на данъците върху здравословни продукти като плодове, зеленчуци, бобови и пълнозърнести храни, като едновременно с това се увеличават данъците върху храни с по-голям екологичен отпечатък – например говеждо, агнешко, свинско, преработено месо и подсладени напитки.
Като пример е разгледана Швеция, където отрицателният екологичен отпечатък от хранителната индустрия е приблизително два пъти по-голям от емисиите, свързани с леките автомобили. Според изследването повишение на цените на месото – например говеждо и агнешко с около 25 процента (или почти 3 евро на килограм) – би могло да доведе до намаляване на потреблението на месо с близо 19 процента. Това би се равнявало на редукция на въглеродния отпечатък от храненето с около 700 000 тона въглероден диоксид годишно, или приблизително осем процента от емисиите на пътническите автомобили в страната.
Авторите на изследването подчертават, че подобна реформа може да бъде разходно неутрална. С други думи, средствата, събрани чрез по-високите данъци върху екологично натоварващите храни, могат да бъдат използвани за субсидиране на здравословните продукти, което би повишило общественото одобрение. Целта не е всички да станат вегетарианци, а чрез умерена консумация и финансови стимули да се насърчи преминаване към по-здравословни и устойчиви хранителни навици.
Този подход съчетава екологични и здравни ползи, като намалява емисиите и подобрява общественото здраве чрез разумна промяна в данъчната политика.
Източник: Euronews
