Международен екип от учени е анализирал мозъчни сканирания от около 30 000 участници и е открил поразителни връзки между честата консумация на ултрапреработени храни (УПХ) и измеримите разлики в мозъчната структура. Тези разлики биха могли да бъдат част от обратна връзка, която насърчава преяждането и хранителната зависимост.
„Нашите открития показват, че по-високата консумация на ултрапреработени храни е свързана с разлики в мозъка. Тези асоциации биха могли да бъдат свързани с поведенчески модели като преяждане, въпреки че причинно-следствените връзки не могат да бъдат потвърдени от нашето проучване. Наблюдаваните асоциации не се обясняват единствено с възпаление или затлъстяване; съставки и добавки, типични за УПХ, като емулгатори, също могат да играят роля, въпреки че това изисква допълнителни надлъжни или експериментални доказателства“, обяснява споделеният първи автор на изследването, Арсен Канямибва от Университета в Хелзинки.
Преработени срещу ултрапреработени: Разбиране на разликата
Не всички преработени храни са вредни. Много преработени продукти, особено тези на растителна основа, са полезни части от балансираната диета. Ултрапреработените храни – тези, които съдържат промишлени добавки и химически променени съставки – обаче пораждат значителни здравословни проблеми.
„По-специално, могат да се препоръчат преработени храни от растителен произход, като например замразени зеленчуци. Друг добър пример за ползите от преработката е пастьоризацията на мляко. За разлика от това, храните с високо съдържание на химически модифицирани съставки и добавки, като например преработените месни продукти, са проблематични.“
Последици за диетата и общественото здраве
Канямъбва подчертава как нововъзникващи изследвания като това могат да повлияят както на личния избор на храна, така и на политиката за обществено здраве.
„Предвид нарастващия обем доказателства, намаляването на приема на ултрапреработени храни и засилването на регулаторните стандарти в производството на храни може да са ключови стъпки към осигуряване на по-добри резултати за общественото здраве“, твърди Канямъбва.
Разследването е използвало данни от UK Biobank, мащабна здравна база данни, включваща участници на средна възраст от цяла Великобритания. Изследването е проведено чрез сътрудничество между Университета в Хелзинки и Неврологичния институт в Монреал към Университета Макгил, съчетавайки експертиза в храненето, невронауката и образния анализ, за да се проучи как съвременните диети могат да влияят на човешкия мозък.
