Ново глобално проучване, ръководено от Университета на Британска Колумбия, показва, че по-горещите и по-сухи условия правят производството на храни по-нестабилно, като добивите от реколтата се колебаят по-рязко от година на година. За някои това може да означава по-скъпи бургери; за други може да донесе финансово напрежение и глад.
Публикувано в Science Advances, изследването „Изменението на климата увеличава междугодишната вариация на летните добиви в световен мащаб чрез промени в температурата и водоснабдяването“ е първото, което показва в световен мащаб как изменението на климата влияе върху колебанията в добивите на три от най-важните хранителни култури в света: царевица, соя и сорго. За всеки градус затопляне годишната вариабилност в добивите се увеличава със 7% за царевицата, 19% за соята и 10% за соргото.
Докато предишни изследвания се фокусираха върху климатично обусловения спад в средните добиви, това проучване подчертава една усложняваща се опасност: нестабилност.
За много фермери тези колебания не са абстрактни. Те са разликата между оцеляването и фалита.
„Фермерите и обществата, които те хранят, не живеят от средни стойности – те обикновено живеят от това, което събират всяка година“, каза д-р Джонатан Проктор, доцент във факултета по земя и хранителни системи на UBC и водещ автор на изследването.
„Голям шок в една лоша година може да означава истински трудности, особено на места без достатъчен достъп до застраховка на реколтата или съхранение на храна.“
Бум, срив, повторение
Въпреки че средните добиви може да не паднат рязко за една нощ, с нарастването на годишните колебания се увеличава и вероятността от „веднъж на век“ неуспехи на реколтата или много лоши реколти.
Само с два градуса затопляне над сегашния климат, бедствията с реколтата биха могли да станат по-чести. Неуспехите на реколтата от соя, които някога са се случвали веднъж на 100 години, биха се случвали на всеки 25 години. Неуспехите на царевицата биха се увеличили от веднъж на век на всеки 49 години, а неуспехите на соргото – на всеки 54 години.
Ако емисиите продължат да нарастват, до 2100 г. неуспехите на соята биха могли да се случват на всеки осем години.
Някои от най-застрашените региони са и най-слабо подготвени да се справят, включително части от Субсахарска Африка, Централна Америка и Южна Азия, където много ферми разчитат в голяма степен на валежите и имат ограничени финансови предпазни мрежи.
Последиците няма да се ограничат само до регионите с по-ниски доходи. През 2012 г. например, суша и гореща вълна в Средния Запад на САЩ доведоха до спад на добивите на царевица и соя с една пета, което струваше на САЩ милиарди и предизвика безпокойство на пазарите по целия свят. В рамките на месеци световните цени на храните скочиха с близо 10%.
Двоен проблем
За да разберат как тези припокриващи се стресови фактори влияят на културите в световен мащаб, изследователите комбинираха глобални записи за реколтата с измервания с висока резолюция на температурата и влажността на почвата от станции, сателити и климатични модели.
„Ключов двигател на тези резки колебания? Двоен удар от топлина и сухота, които все по-често идват заедно“, каза д-р Проктор.
Горещото време изсушава почвата. Сухата почва, от своя страна, влошава топлинните вълни, като позволява на температурите да се покачват по-бързо. А изменението на климата засилва тези процеси.
„Ако сте хидратирани и отидете да тичате, тялото ви ще се поти, за да се охлади, но ако сте дехидратирани, можете да получите топлинен удар“, каза д-р Проктор. „Същите процеси правят сухите ферми по-горещи от влажните.“
Дори кратки периоди могат да намалят добивите при тези условия – нарушавайки опрашването, скъсявайки вегетационните периоди и стресирайки растенията до степен, в която те не могат да се възстановят.
По-специално за соята и соргото, нарастващото припокриване между топлина и влага обяснява голяма част от увеличението на волатилността.
Напояването може да помогне – ако има налична вода
Напояването може ефективно да намали нестабилността на добива, показва проучването, където има налична вода за напояване. Много от най-рисковите региони обаче вече са изправени пред недостиг на вода или нямат напоителна инфраструктура.
За да се изгради устойчивост, авторите призовават за спешни инвестиции в устойчиви на топлина и суша сортове култури, подобрени прогнози за времето, по-добро управление на почвата и по-силни предпазни мрежи, включително застраховка на реколтата. Но най-надеждното решение е да се намалят емисиите, които водят до глобално затопляне.
„Не всеки отглежда храна, но всеки има нужда да яде“, каза д-р Проктор. „Когато реколтата стане по-нестабилна, всички ще го усетят.“
