Според проучване на Станфорд, публикувано тази седмица в Proceedings of the National Academy of Sciences, по-честите горещини и суши са нанесли значителен удар върху добивите на земеделски култури, особено на основни зърнени култури като пшеница, ечемик и царевица. Анализът установява, че затоплянето и сухотата на въздуха - ключов фактор за стреса при посевите - са се увеличили в почти всички големи селскостопански региони, като в някои райони вегетационните сезони са по-топли от почти всеки сезон преди 50 години. Проучването също така посочва два важни начина, по които моделите не са успели да прогнозират въздействието досега.
„Имаше много новини за неуспехите на реколтата по света и често ме питат дали последиците се случват по-бързо, отколкото сме очаквали“, казва водещият автор на изследването Дейвид Лобел, директор на Центъра за продоволствена сигурност и околна среда (FSE) в Станфорд. „Това ме мотивира да разгледам по-отблизо това, което се случва във фермите по света.“
В проучването се оценява, че глобалните добиви от ечемик, царевица и пшеница са с 4 до 13% по-ниски, отколкото биха били при липса на климатични тенденции. В повечето случаи загубите са надхвърлили ползите от повишения въглероден диоксид, който може да подобри растежа на растенията и добивите чрез стимулиране на фотосинтезата, наред с други механизми.
„В много отношения промените, които фермерите преживяват, напълно съответстват на прогнозите на климатичните модели, така че цялостното въздействие не би трябвало да е изненада“, казва съавторът на изследването Стефания Ди Томасо, анализатор на данни за изследвания във FSE.
Неочакван обрат: климатичните модели до голяма степен не са успели да предвидят мащаба на засушаването в умерените зони като Европа и Китай. Наблюдаваното увеличение на сухотата на въздуха е много по-голямо, отколкото предвиждаха прогнозите за тези региони. За разлика от това, стопанствата в САЩ, особено в Средния Запад, са изпитали много по-малко затопляне и засушаване от очакваното.
„Тези две големи изненади е важно да бъдат разрешени“, казва Ди Томазо “От всички несигурности в климатичните модели, това са двете големи, които имат значение за глобалното производство на храни.“
Авторите отбелязват, че грешките в моделите са от значение не само за прогнозиране на въздействията, но и за проектиране на адаптационни мерки. Предишните усилия за удължаване на вегетационните периоди с по-дълго зреещи сортове култури например може да са се разминали с целта, тъй като моделите не са отчели напълно тенденциите на засушаване, които сега застрашават именно тези стратегии.
Констатациите повтарят загрижеността, изразена в публикувано през март проучване, което установи, че селскостопанската производителност на САЩ може да се забави драстично през следващите десетилетия, ако не бъдат направени значителни инвестиции за адаптиране към климата. Взети заедно, проучванията подчертават нарастващата необходимост от по-точно моделиране и по-интелигентни стратегии за адаптиране.
„Като цяло смятам, че науката за климата е свършила забележителна работа за предвиждане на глобалните въздействия върху основните зърнени култури и ние трябва да продължим да разчитаме на тази наука, за да насочваме политическите решения“, каза Лобел. „Ако не друго, мисля, че слепите петна са при специализираните култури, за които нямаме толкова много модели, но които са много важни за потребителите. Това включва неща като кафе, какао, портокали и маслини. При всички тях се наблюдават предизвикателства, свързани с предлагането и повишаването на цените. Те имат по-малко значение за продоволствената сигурност, но могат да бъдат по-привлекателни за потребителите, които иначе не се интересуват от изменението на климата.“
Лобел добавя, че изненадата, която много хора изразяват, може да е просто защото са се надявали, че науката за климата греши, или защото са подценявали въздействието, което би имала загубата на добив от 5 или 10 %. „Мисля, че когато хората чуят 5 %, те са склонни да мислят, че това е малко число. Но след това го преживяват и виждат, че то е достатъчно, за да промени пазарите. Става дума за достатъчно храна за стотици милиони хора.“
Лобел е също така професор по наука за земната система в Станфордското училище за устойчиво развитие, старши научен сътрудник на Уилям Ригли в Станфордския институт за околната среда и старши научен сътрудник в Института за международни изследвания „Фрийман Спогли“ и Станфордския институт за изследване на икономическата политика.
