Вертикалното земеделие може да прави не само марули. Изследователски екип, ръководен от TUMCREATE, изследователска платформа в Сингапур, ръководена от Техническия университет в Мюнхен (TUM), е проучил отглеждането на шест групи храни във вертикално земеделие: Растения, водорасли, гъби, насекоми, риба и култивирано месо. В това проучване изследователите показват положителните ефекти на вертикалното земеделие както върху добива, така и върху въздействието върху околната среда и подчертават ролята му за бъдещата продоволствена сигурност.
При определени обстоятелства традиционното земеделие достига своите граници, например след екстремни метеорологични явления или в райони с висока гъстота на населението и съответно търсене. „Вертикалното земеделие е ценно допълнение тук: Храната може да се отглежда близо до потребителите, независимо от метеорологичните условия и при ефективно използване на пространството“, обяснява д-р Ванеса Калво-Балтанас, водещ изследовател на публикацията, работеща в изследователската платформа TUMCREATE в Сингапур. В това проучване тя и други изследователи проучват потенциала на вертикалното земеделие за продоволствената сигурност. Екипът представя теоретични оценки, подкрепени от публикувани по-рано експериментални данни. Въз основа на тези данни изследователите създават количествена рамка за оценка на добивите и потенциалното въздействие върху околната среда на земеделието в контролирана среда, каквото е вертикалното земеделие.
Градско производство на храни с Proteins4Singapore
Изследването предлага поглед върху потенциала на различни групи храни в 10-слойна система за вертикално земеделие: култури, водорасли, гъби, насекоми, риба и култивирано месо. В сравнение с полските култури тези храни могат да увеличат добива на протеини на площ почти триста пъти за културите и над 6000 пъти за гъбите и насекомите. Резултатите от проучването показват, че това увеличение на общия добив и на добива на протеини чрез земеделски системи с контролирана среда предлага ползи по отношение на въздействието върху околната среда. Във всички групи храни земеделието в контролирана среда намалява използването на земя и премахва необходимостта от мерки срещу болести като пестициди и антибиотици.
Изследването е проведено в рамките на проекта Proteins4Singapore. Проектът има за цел да изследва устойчиви и функционални протеини за снабдяване на градски райони като Сингапур. Със своята стратегия „30 на 30“ държавата се стреми до 2030 г. да произвежда 30% от хранителните си нужди на местно ниво. Резултатите от проучването потвърждават, че вертикалното земеделие може да представлява ресурсно ефективна част от тази стратегия.
Кръгово и ефективно използване на ресурсите
„Потенциалът на вертикалното земеделие далеч не е изчерпан“, подчертава Сентхолд Асенг, професор по дигитално земеделие в TUM и водещ главен изследовател в TUMCREATE. Според изследователите вертикалното отглеждане на тези нови групи храни може да има допълнителен потенциал за оптимизиране освен на добива им. Например гъбите и насекомите биха могли да помогнат за затваряне на ресурсните цикли с култури, отглеждани на закрито. Те преработват отпадните продукти от процесите на отглеждане на културите и ги правят отново достъпни като ядлива и питателна храна.
Гъбите и насекомите са също така примери за храни, които изискват малко светлина. Отглеждането на тези храни е особено интересно, тъй като те намаляват потреблението на енергия, а оттам и свързаните с него разходи. По този начин се преодолява основният недостатък на вертикалното земеделие и се осигуряват ценни хранителни вещества.
Приемане и популяризиране
Най-големите предизвикателства за хранителните системи на контролираното земеделие в околна среда са високата потребност от енергия, необходима за отглеждането, и социалното приемане. Някои храни, които предлагат предимства при вертикалното земеделие, като водораслите и насекомите, понастоящем не се приемат от много потребители. „Земеделието в контролирана среда може да направи революция в производството на храни. За да се реализира пълният му потенциал обаче, са необходими технологичен напредък, интердисциплинарни изследвания за решаване на енергийните проблеми, политически стимули и обществена ангажираност“, казва д-р Калво-Балтанас. Тя подчертава, че проучването предоставя рамка за политиците, индустрията и изследователите, за да вземат информирани решения за устойчиво производство на храни.
