Ясна и сигурна информация? Информиран избор? В областта на етикетите на храните Европейският съюз все още има много работа за вършене. В специален доклад Сметната палата на ЕС се спира на европейската система за етикетиране на храните. Причината? Недостатъци и сиви зони, както и система, която далеч не е удобна за потребителите и за тяхната защита. Въпреки че се предоставя много информация в полза на обикновените купувачи, люксембургските одитори отбелязват, че „правната рамка на ЕС има значителни пропуски и слабости по отношение на мониторинга, докладването, системите за контрол и санкциите“.
На първо място е налице законодателен проблем. Понастоящем в Европейския съюз съществуват четири основни регламента, които уреждат информацията, посочена върху хранителните продукти, както и няколко други регламента, свързани със специфични характеристики, като например място на произход или добавки. Задължителната информация включва срокове на годност, алергени, нетни количества и данни за съхранение.
Според ЕСП в допълнение към тази информация „някои производители и производители се възползват от липсата на хармонизация на нормите и стандартите, за да въвеждат информация без източници, често непроверима, а понякога и невярна“.
След това се появява практически проблем, както обяснява накратко Кейт Пентус-Росиман, член на ЕСП, отговарящ за доклада. „По този начин приблизително 450 милиона потребители в ЕС са беззащитни срещу умишлено или неумишлено подвеждащи съобщения.“ Защото ЕС е истинска джунгла, когато става въпрос за търсене на информация за храните. Европейците са изложени на все повече твърдения, лога, лозунги, етикети и оценки, „които могат да бъдат не само объркващи, но и подвеждащи“. Това се отнася и за индикацията на светофара, по-известна като „Nutri-score“, която разделя държавите членки.
В ЕС 15 страни членки са дали пълна свобода на производителите, без да посочват какъвто и да е вид етикетиране на храните. В други 12 обаче съществуват национално препоръчани системи. Така Белгия, Франция, Германия, Люксембург и Нидерландия използват системата „светофар“, Италия - системата „батерия“ с посочване в грамове и проценти на калориите, мазнините, захарта и солта. Дания, Литва и Швеция, от друга страна, използват посочване на най-здравословните храни чрез етикет, изобразяващ ключова дупка. Финландия използва сърце за всичко, което се счита за добро и здравословно, а Хърватия и Словения използват съответно облак и балон. Все продукти, които могат да се окажат на рафтовете на други производители поради трудността да се разбере какво могат да представляват тези символи.
В тази джунгла обаче нещо липсва, а именно това, което наистина би било необходимо. „Понастоящем“, се посочва в доклада на ЕСП, няма етикети, които да посочват
обработка на храните, въпреки че научните данни сочат, че консумацията на големи количества ултрапреработени храни увеличава риска от развитие на заболявания, свързани с храната.
Освен това в доклада се подчертава „липсата на хармонизация на правилата за предпазно етикетиране на алергени, неадекватността на правилата на ЕС за четливост и липсата на европейски правила за вегетарианските и веганските етикети“, за които няма общи стандарти. Оттук и призивът към новата Европейска комисия „спешно да създаде хармонизирани правила и разпоредби, за да облекчи проблемите с информирането на потребителите“.
