Въпреки големия си селскостопански потенциал Румъния е изправена пред значителен търговски дефицит в сектора на храните - стратегически проблем, който засяга националната сигурност и икономиката на страната. Вносът на селскостопански и хранителни продукти е достигнал обезпокоителни нива: около 47 % от вътрешното потребление се захранва от чуждестранни стоки, докато през 1995 г. този дял е бил 2,4 %. Сред основните доставчици са страни като Германия, Италия, Унгария и Полша.
Перспективите обаче са за голяма промяна, като пред хранително-вкусовата промишленост се откриват значителни възможности. Това е мнението на Даниеле Якона , ръководител на италианското бюро за ЦИЕ на Schoenherr, международна правна кантора. По-долу поместваме неговото изказване по въпроса.
Балканската страна също така изнася много суровини и продукти с ниска добавена стойност, като същевременно внася преработени и индустриализирани храни. Например в случая със свинското месо тя внася 18,4 кг на глава от населението, като изнася само 1,1 кг. В резултат на това вътрешният пазар е залят с чуждестранни продукти, докато местната инфраструктура за преработка на храни е недостатъчна или остаряла. Това изоставане контрастира с развитието на съседни държави като Полша, Унгария и България, които благодарение на целенасочени политики и технологични инвестиции са развили излишъци от храни.
Необходимост от технологични инвестиции и фабрики 4.0 в румънския хранителен сектор
Следователно Румъния е изправена пред спешна нужда от целенасочени технологични инвестиции, особено в областта на фабриките 4.0 за производство на храни. Настоящата промишлена инфраструктура не е достатъчна за поддържането на модерно, конкурентоспособно и диверсифицирано местно производство, способно да задоволи напълно нарастващите нужди на вътрешния пазар. Тази ситуация създава изключителна възможност за развитите и високоспециализирани в сектора на храните държави, като Италия и Германия, да играят ключова роля в индустриалния напредък на Румъния.
Усъвършенстваните технологии, като изкуствен интелект, интернет на нещата (IoT), блокчейн и роботика, са ключови инструменти за трансформиране на румънското производство на храни. Въвеждането на интелигентни, автоматизирани фабрики, които могат да се адаптират към специфичните нужди на местния сектор, не само ще оптимизира производството, но и ще отговори на новите предизвикателства по отношение на устойчивостта, безопасността и проследимостта.
Възприемането на тези модерни технологии чрез трансфер на ноу-хау и иновативни промишлени модели от страни с натрупан опит ще позволи на Румъния да използва големия си селскостопански потенциал и да създаде модерни, самодостатъчни и висококонкурентни хранителни вериги. Това би намалило зависимостта от вноса и същевременно би допринесло за генериране на добавена стойност на местно ниво, за стимулиране на икономическия растеж, за създаване на квалифицирани работни места и за подобряване на качеството на хранителните продукти.
Следователно инвестирането в модернизацията на румънския хранителен сектор представлява не само бизнес възможност за инвеститорите, но и стратегия за насърчаване на иновациите и дългосрочната конкурентоспособност на източноевропейския пазар.
INVESTALIM: Програма за модернизиране на румънската хранителна промишленост
Програмата INVESTALIM, стартирана от румънското правителство на 30 юни 2023 г., има за цел да намали зависимостта от вноса на селскостопански и хранителни продукти и да стимулира местното производство. Действащ до 2026 г., планът предлага финансови стимули за развитие и модернизиране на хранителния сектор, като благоприятства създаването на нови производствени единици, разширяването на съществуващите предприятия и диверсификацията на производството.
Програмата е насочена към румънски дружества и изисква минимален принос от 25 % от страна на бенефициентите, а останалата част може да бъде покрита от заеми, гарантирани от Фонда за гарантиране на кредитите за селските райони. Размерът на помощта се регулира от границите на интензитета, определени с Регламент HG 311/2022. Изплащането на средствата, управлявано от AFIR, ще приключи до 2031 г.
Към днешна дата девет дружества са започнали инвестиции на обща стойност приблизително 440 млн. евро, от които приблизително 265 млн. евро са покрити от безвъзмездни средства. Проектите включват фабрики за месо и масло и първото румънско предприятие за производство на замразени картофи. Като цяло програмата предвижда инвестиции на обща стойност 800 млн. евро, финансирани на няколко етапа.
Обещаващ сектор за частния капитал
Румънският хранително-вкусов сектор представлява изключителна възможност за фондовете за дялово участие. Инвестициите в хранителните технологии и авангардната инфраструктура могат да генерират значителна възвръщаемост, като се възползват и от стимулите, предлагани от правителството. Обединяването на частен капитал, модерни технологии и местни селскостопански ресурси може да създаде модерна, устойчива и конкурентоспособна верига за доставка на храни.
Заключения
Дефицитът на храни в Румъния е спешно предизвикателство, но и възможност за превръщане на проблема в предимство. С подкрепата на специализирани инвеститори, държавна помощ и иновативни технологии страната има потенциал да се превърне в производствен център в хранителния сектор. Инвеститорите и фондовете, специализирани в сектора, са призовани да дадат своя активен принос, като осигурят напредъка на Румъния към автономна и конкурентоспособна хранителна промишленост.
