Дали плаващата сладководна папрат, наричана каролинова азола, е потенциален отговор на глобалната продоволствена несигурност, или е възможна заплаха за човечеството? Покрай публикуваното по-рано тази година изследване на изследователи от Пенсилвания за хранителните качества и смилаемостта на растението, екипът научи за опасения относно потенциалното съдържание на токсини в растението. Изследователите се присъединиха към международни усилия за тестване на Azolla и установиха, че тя не съдържа цианотоксини - силни токсини, произвеждани от вид цианобактерии или синьо-зелени водорасли, свързани с растението.
Екипът публикува своите открития в ново проучване в Plants.
„Тази констатация предполага, че азола е безопасна за храните и има потенциал да изхранва безопасно милиони хора благодарение на бързия си растеж, докато свободно плува в плитки сладки води, без да има нужда от азотни торове“, казва Даниел Уинстед, изследователски технолог в Колежа по селскостопански науки на Пенсилвания и водещ автор на по-ранното проучване. Той работи в лабораториите на Майкъл Джейкъбсън, професор по наука и управление на екосистемите, и Франческо Ди Джоя, асистент по наука за зеленчуковите култури. „Азолата е невероятно растение, което може да удвои биомасата си за два дни и да улавя азот от въздуха“.
След публикуването на първоначалното изследване, казва Уинстед, му е било обърнато внимание, че цианобактериите, които живеят в азолата, могат да произвеждат мощни цианотоксини, които възпират животните да ядат растението. Цианотоксините са свързани с невродегенеративни заболявания, включително амиотрофична латерална склероза (АЛС) и болест на Паркинсон, чернодробна и бъбречна недостатъчност, мускулна парализа и други тежки здравословни проблеми. Въпреки заплахата от токсините и използването и изучаването на азола, той обяснява, че са научили, че никой от учените не е направил окончателно изследване за наличието на тези токсини в азола.
„Чувствах се отговорен да помогна да се отговори на този въпрос, защото току-що бяхме публикували за хранителните качества на азолата“, каза Уинстед. „Не исках да насърчавам консумацията на потенциално вредно растение. Докато подготвях дизайна на експеримента, с мен се свързаха от Фондация „Азола“ за интереса на тази организация към нашето изследване. Свързах се с тях и ги попитах дали познават някой, който изследва токсичността на азолата от цианотоксини.“
Няколко седмици по-късно той получава имейл, в който се казва, че група изследователи проучва въпроса за цианобактериите и цианотоксините в азола и канят Уинстед да се включи в проучването.
„Заедно анализирахме резултатите и стигнахме до заключението, че азолата и по-точно цианобактерията, която живее в кухини в листата на азолата, не произвеждат нито един от основните цианотоксини“, казва той, като обяснява, че цианобактерията на азолата е Nostoc azollae - ендосимбионт или организъм, който живее във или на повърхността на друг организъм във взаимоизгодни отношения. „По-важното е, че известните гени, необходими за производството на тези токсини, дори не присъстват в генома на Nostoc azollae.“
Според Уинстед това откритие допълва нарастващия брой доказателства, че азола може да се използва широко за решаване на няколко глобални предизвикателства.
„Тя може да помогне за изхранването на много нуждаещи се хора по света, както и да се превърне в нов източник на биотор и биодизел“, казва той.
В изследователския екип участват още: Джоната Буджак и Александра Буджак, Фондация „Азола“, Блекпул, Обединеното кралство; Ана Перейра, Жоана Азеведо и Витор Васконселос, Университет Порто, Португалия; Виктор Лешик, Azolla Biodesign, Седона, Аризона; Мин Фам Гиа, независим изследовател, Ханой, Виетнам; и Тимо Щадтландер, Изследователски институт по биологично земеделие, Фрик, Швейцария.
Проектът Open Philanthropy, Penn State -- Research on Emergency Food Resilience подкрепи финансово това изследване.
