Европейската комисия публикува последните си прогнози за производството, търговията и вътрешната употреба на широк спектър от източници на фуражни протеини в ЕС. Като се има предвид, че за някои фуражни протеини ЕС все още е зависим от вноса, Комисията публикува и проучване за възможностите и ограниченията за диверсификация на източниците на протеини. Оказва се, че изборът на фуражен протеин за животновъдството продължава да зависи от няколко фактора, като основният от тях е конкурентоспособността. Рентабилността и силните вериги за създаване на стойност остават от основно значение за развитието на производството на протеини в ЕС. Намаляването на зависимостта от вноса на фуражи може да допринесе за стратегическата автономност на ЕС и да осигури по-устойчива и автономна хранителна система на ЕС, като същевременно подобри устойчивостта.
Въз основа на наличните данни за 2023/24 г. се приема, че търсенето на фуражи ще остане стабилно на ниво 71 млн. тона суров протеин в сравнение с предходната пазарна година. Очаква се самозадоволяването на ЕС с всички източници на протеин да бъде на ниво 75%. ЕС остава напълно достатъчен по отношение на грубия фураж и той все още е основният източник на фуражен протеин, като представлява 41% от общото потребление на фуражи в ЕС. Делът на всички брашна от маслодайни семена представлява 27 % от общата употреба на фуражен протеин в ЕС, а делът на зърнените култури - 21 %. Въпреки това при брашната от маслодайни семена ЕС произвежда само 27 % от необходимото за изхранване на животновъдния си сектор.
Зависимостта на ЕС от вноса на протеинови продукти е свързана главно с педоклиматични и структурни причини, като например средния размер на стопанствата, наличната земя на континента, конкурентоспособността на различните култури и като цяло по-неблагоприятните почви и климат за определени продукти, като соята. Комисията вече беше заявила намерението си да подкрепи производството на растителни протеини в своето Съобщение относно гарантирането на продоволствената сигурност и укрепването на устойчивостта на хранителните системи, публикувано през март 2022 г.
Може да се наблюдава известен напредък. Прогнозите са, че през 2023/24 г. производството на богати на протеини растения (маслодайни и сухи бобови култури) в ЕС ще възлиза на 7,2 млн. тона суров протеин, което представлява значителен ръст от 28 % през последните 15 години.
Препоръките, представени в доклада на Комисията от 2018 г. относно развитието на растителните протеини в ЕС, доведоха до конкретни мерки за подкрепа, въведени в настоящата Обща селскостопанска политика (ОСП). Обвързаното с производството подпомагане на доходите за бобови и протеинови култури е включено в 20 стратегически плана на ОСП. Очаква се подпомаганата площ да нарасне от 4,2 млн. хектара през 2022 г. до 6,4 млн. хектара през 2023 г., а след това до почти 7,1 млн. хектара през 2027 г. Освен това екосхемите, предвидени в 20-те стратегически плана на ОСП, също подпомагат косвено производството на бобови култури.
Комисията също така инвестира в научни изследвания и иновации в областта на протеиновите култури и системите за хранене в рамките на програма „Хоризонт Европа“ и Европейското партньорство за иновации в селското стопанство, за да направи системите за животновъдство по-устойчиви, устойчиви и кръгови. Въпреки това е уместно да се проучи дали може да се направи повече на равнище ЕС и на национално равнище, за да се подкрепи икономическият избор на земеделските стопани в посока на производството на протеини в ЕС.
Разнообразяване на източниците на протеинови фуражи
Публикуваното от Комисията проучване, извършено от външен изследователски консорциум, предоставя цялостен анализ на факторите, които ръководят избора на земеделските стопани и другите участници във веригата, както и на възможностите, които могат да бъдат въведени в подкрепа на производството на протеинови фуражи в ЕС. Стратегиите за хранене отразяват разнообразието на секторите на растениевъдството и животновъдството в ЕС. В целия ЕС те се определят главно от икономически причини, като например цената на произведените в ЕС култури в сравнение с вносните. Фермерите се влияят и от договорни споразумения, наличието на силни вериги за доставки, законодателни изисквания, свързани със специфични видове земеделие, като биологичното, и отдавна познати практики.
Съществува и въпросът за наличността, тъй като увеличаването на диверсификацията на производството в ЕС изисква налична земеделска земя, подходяща за необходимите култури. Проучването показва, че заместването на 50 % от вноса на еквивалента на соя би означавало замяна на 6,6 милиона хектара с други култури.
Следователно в средносрочен план възможните варианти за намаляване на зависимостта от вноса могат да бъдат само комбинация от различни лостове и алтернативи, които трябва да бъдат конкурентоспособни, да са на разположение за по-дълъг период от време, да отговарят на хранителните нужди на животните и да са на разумна цена. Сред различните предложени начини на действие в проучването се споменава най-вече увеличаването на дела на протеина, получен от трева, в храната на преживните животни, подкрепа за публични и частни изследвания за подбор на по-ефективни сортове с цел подобряване на добивите и по-добро използване на хранителната стойност на суровините, както и финансиране на обучението на земеделските стопани.
На политическо равнище на ЕС проучването препоръчва временно да се увеличи обвързаната с производството подкрепа за доходите в рамките на ОСП за отглеждането на растителни протеини в съответствие с правилата на СТО. В него се споменава също така, че оперативните програми по ОСП и фондовете за развитие на селските райони биха могли допълнително да подкрепят земеделските стопани и веригите за създаване на стойност, за да инвестират в алтернативи. Необходими са действия на национално равнище, за да се допълнят тези на равнище ЕС. Според проучването държавите членки биха могли систематично да включват мерки в подкрепа на отглеждането на растителни протеини в стратегическите си планове по ОСП, но също така да изготвят национални планове за протеините.
