Европейската комисия иска да затегне ограниченията за спешна употреба на забранени от ЕС пестициди, според проектоверсия на нов документ с насоки, видян от Euractiv, в който се посочва, че държавите не могат да разрешават употребата на вещества, които са изрично забранени в рамките на блока.
Актуализираните насоки на Комисията, които за последен път бяха актуализирани през 2021 г., ще бъдат обсъдени по време на закрито заседание на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите (SCoPAFF) на 22 и 23 май.
В документа се предлага тълкуване на решение от 2023 г. на Съда на ЕС (СЕС) относно ограниченията за временни дерогации, позволяващи засяването на семена, третирани с токсичните за пчелите неоникотиноиди.
„Държавите членки не могат да издават извънредни разрешения за продукти, съдържащи активното вещество, за употреби, забранени в одобрението, за да се гарантира защитата на здравето и/или околната среда“, се казва в последната версия на проекта на насоки.
„Това се отнася и за активни вещества, за които одобрението е изтекло, но е съдържало едно или няколко ограничения преди изтичането му“, продължава той.
През 2018 г. Европейската комисия забрани имидаклоприд, тиаметоксам и клотианидин - всички неоникотиноиди, вредни за пчелите и другите опрашители - с изключение на оранжерийните култури.
Държавите членки заобиколиха забраната, като се позоваха на член 53 от Регламент 1107/2009, позволяващ „спешни“ разрешения за пускане на пазара на продукти, чието предлагане е ограничено или не е одобрено от ЕС за срок до 120 дни.
Това трябва да бъде обосновано въз основа на опасност, която не може да бъде овладяна с други съществуващи средства - например рядък вредител.
Съдът на ЕС обаче постанови, че държавите не могат да продължат да разрешават семена, покрити с неоникотиноиди, тъй като те са „изрично забранени“ от правото на ЕС.
Съпротива от страна на държавите
Тълкуването на това решение от страна на Комисията е отразено в новия ръководен документ, който изисква одобрението на държавите членки.
Източници, близки до преговорите, съобщиха за Euractiv, че някои от тях, включително Испания, Гърция, Полша и Естония, са настоявали за по-тясно тълкуване на решението на съда, като са се застъпвали за прекратяване на дерогациите само за неоникотиноидите, но не и за други забранени вещества.
Въпреки решението от януари 2023 г. държавите членки продължават да използват член 53, за да разрешават неоникотиноиди и други ограничени пестициди.
Например Румъния многократно е разрешавала токсичния за пчелите имидаклоприд, като последното разрешение е от януари тази година.
Освен това Румъния, Латвия и Чехия разрешиха тиаметоксам след постановяването на решението.
Испания и Гърция разрешиха употребата на сулфоксафлор - инсектицид със свойства, подобни на неоникотиноидите, забранен за употреба на открито в ЕС от 2022 г. поради токсичността му за опрашителите.
Надеждна оценка
Друг ключов аспект на новите насоки е акцентът върху това заявителите да представят задълбочена оценка, доказваща необходимостта от дерогация в съответствие с изискванията, посочени в регламента на ЕС.
„Държавите членки следва да предоставят разрешение за извънредни ситуации само ако тяхната солидна оценка на всички относими фактори на полученото заявление показва ясно, че са изпълнени изискванията на член 53 [...]“, се посочва в документа, което означава, че вредителят не може да бъде овладян чрез други съществуващи средства.
В текста се подчертава също така, че „тежестта на доказване“ пада върху заявителя за спешно разрешение, който може да бъде от земеделски кооперативи, регионални правителства или производители на пестициди.
Пропуските обаче остават
Въпреки тълкуването на Комисията, вратичките, позволяващи използването на други неразрешени вещества, вероятно ще продължат да съществуват, тъй като Съдът на ЕС се е произнесъл само срещу изрично забранени вещества.
За веществата, които не са одобрени в ЕС, независимо дали поради липса на заявление, оттегляне по време на оценката или текуща оценка, могат да се издават извънредни разрешения за справяне със сериозни опасности.
В такива случаи на държавите членки се препоръчва да вземат предвид последните заключения на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) относно пестицида.
В документа също така се подчертава, че е важно да се избягват повторни спешни разрешения за неодобрени вещества „във възможно най-голяма степен“, като се отбелязва, че държавите членки се опитват да решават повтарящи се нужди на земеделските стопани.
В документа обаче се признава, че времето, необходимо за одобряване на нов продукт за борба с вредителите, е дълго и може да доведе до необходимост от спешно разрешаване на неодобрено вещество.
Например френското правителство наскоро разреши използването на продукт за биоконтрол - решения за борба с вредителите, получени от естествени източници - на базата на неодобрена ароматна молекула за отблъскване на акари от култури от захарно цвекло.
