Интервю с Пол КЛЕВЪРЛИ, преподавател по английски език от „Американ корнър“ в Столична библиотека
- Американ корнър, София, в който работите, е открит още през 2008 г. Кое Ви накара и Вие да се присъедините към екипа и удоволетворен ли сте от тази дейност?
- Присъединих се към Американ Корнър през 2016 г. и съм удоволетворен от своята работа. Водя лекции безплатно всеки последен понеделник от месеца и насърчавам присъстващите да практикуват своя говорим английски език. Няма никакви писмени уроци, така че единствената ми цел е хората да говорят на английски или поне да слушат езика. Водя лекции с голямо разнообразие от теми, свързани изцяло с културата, обичаите, с настоящи събития, свързани с Обединеното кралство. Винаги се стремя уроците в Американ корнър да бъдат едно много позитивно преживяване, окуражавайки и помагайки на присъстващите да подобряват езика си.
- Напоследък все повече се говори за образование през целия живот. Смятате ли, че Американ корнър допринася за това, осигурявайки достъп до американската култура?
- Да, Американ корнър има много ценен принос на принципа „учене през целия живот”, като дава възможност на местните хора от София да имат достъп до американската култура. В обширната и удобна библиотека хората могат да научават за всичко от американската политика, история и изкуства, както и да откриват различни аспекти на американската култура чрез произведенията на нейните изключително известни романисти и поети. Освен това, Американ корнър е домакин на много различни културни прояви, които популяризират американския начин на живот. Празнуват се и “Денят на благодарността”, 4-ти юли, също, т.е. „Американският ден на независимостта” и се отбелязват със специални събития.
- Често разказвате за храни и хранене, откъде идва този интерес у вас?
- Моят интерес към храната и храненето е свързан главно със серия от разговори, които проведох в Американ Корнър за „великобританската храна”. За съжаление, зная че традиционната великобританска храна има лоша репутация по света. Мисля, че това е несправедливо и е може би един стереотип, който трябва да бъде разрушен. Когато говоря за „Вкусът на Великобритания” хвърлям поглед към традиционната великобританска храна изобщо, и също така, към някои специфични ястия, които се сервират ежедневно в Обединеното Кралство като се започне от север, в Шотландия, и се премине надолу през целия остров Великобритания. Към традиционната храна спадат и fish and chips (риба с пържени картофки), английската закуска, овчарският пай, жабешко Toad in the Hole, и разбира се, известното неделно печено с Йоркширски пудинг. Великобританското очарование при пиенето на чай, както и някои „спорни” аспекти за това. Целият ни народ се вълнува от това как се приготвя и се поднася чаша чай. Например, дали прясното мляко се налива в чашата ПРЕДИ чая или СЛЕД него?
- Какви са Вашите семейни кулинарни традиции?
- Майка ми е родом от Шотландия. Като дете съм отгледан с ежедневно консумиране на месо с по три различни вида зеленчуци. От деца се хранехме с много салати, картофи, зеле и моркови. Едната от моите по-големи сестри, Розмари (Роузи), е невероятна готвачка. Тя приготвя чудесни ястия, десерти, супи, кейкове и бисквити. За тази зима бе приготвила няколко чудесни „чътнита” от много и различни зеленчуци, домати. Чътнито е подобно на българската лютеница, въпреки, че е може би с малко повече подправки. „Пикалили” е подобно на „чътнито”, с основни продукти броколи и карфиол. И двете „чътнита” могат да бъдат с достатъчно подправки, тъй като произлизат от Индия. Те са много вкусни, сервирани с шунка или със сирене и с малко хляб.
През късната есен се приготвят и кейкове за Коледа. Те се покриват с марципан и глазура от захар и белтък, която се втвърдява. В Кралство Великобритания традиционният коледен кейк се сервира за десерт след коледната вечеря с пуйка, успоредно с едно хубаво парче английско сирене чедър. То бе едно от любимите на моя баща, а и аз също обичам Коледния кейк с парче сирене.
- Кои най-известни и колоритни ресторанти и сладкарници в графство Йорк, Великобритания, и в САЩ са оставили най-траен отпечатък в съзнанието Ви?
- Тъй като идвам от Скарбъро, което е малко градче на морския бряг в графство Йоркшир, разположено в северната част на Англия, аз съм отгледан и възпитан с традиционната великобританска храна. Идвайки обаче от крайбрежно градче, мога да твърдя, че рибата с пържени картофки е много широко разпространена. Има изобилие от магазини за риба и пържени картофки, или „Чипис” (“Chippies”), както са известни на местните жители. Предпочитам „своите си“ риба и картофки в едно градче, което се казва Уитби на 20 км нагоре по брега над Скарбъро. За съжаление, рибата, хващана в Уитби, често е продавана в Лондон, за да бъде сервирана там. Така че е доста трудно да се намери местно уловена риба, която да бъде сервирана в „Чипис” в Уитби! Вероятно най-известният ресторант за риба и пържени картофки в Уитби се казва „The Magpie” и е известен в цялото Обединено Кралство.
Що се отнася до моите любими сладкиши, това е труден въпрос, тъй като имам „много сладки зъби”, което на английски означава, че обичам да ям сладки неща! Обичам шоколад и съм щастлив, че идвам от градче, което не е далече от град Йорк, произвеждал шоколад от над 100 години. Две известни, произвеждащи шоколад семейства, Rowntree’s (Роунтри) и Тери, са правели шоколад и с течение на годините са наемали на работа хиляди хора. Най-известният шоколадов десерт Кит Кат първоначално е произвеждан от Роунтри през 1935 г. Тери започнали да произвеждат известният „Тери’с Чоколит Оридж” през 1932 г. За съжаление, и двете компании били продадени на Нестле и на Крафт в края на осемдесетте и в началото на деветдесетте години на миналия век и вече не са собственост на двете семейства. Но шоколадът все още се произвежда в града и сладкият му мирис може често да бъде усещан, когато човек се разхожда по улиците на Йорк. Всичко зависи от това откъде духа вятърът!
Що се отнася до американската храна, аз харесвам хамбургерите, както повечето хора, въпреки че знаем, че те произлизат от Германия. Посещавал съм няколко пъти САЩ през годините и съм се радвал на американската традиция на закуска в ресторант. Не мисля, че съм консумирал „автентична” американска кухня, тъй като тяхната храна изглежда, че е преливаща комбинация от много и различни култури. Искам да опитам традиционно американско блюдо за „Деня на благодарността” и може би ще го направя един ден…
Интервюто взе: Мая ГЕЛЕВА
