Едно интервю с г-н Алекс Нестор, президент на Канадската търговска камара в България (CanCham Bulgaria)
Що се отнася до структурата на българския износ, имаме добри позиции при хранителните и селскостопански продукти, вина, етерични масла, козметика, продукти от розово и лавандулово масло, консервирани храни, хлебни и сладкарски изделия, мед и други продукти с характерен български произход.
Следващата стъпка трябва да бъде по-сериозно присъствие на български производители на специализирани храни, функционални продукти, козметика, продукти с географски произход, инженерни решения и технологични услуги.
Надявам се отношенията между двете страни да преминат от търговско партньорство към стратегическо икономическо и индустриално партньорство.
- От кога съществува Канадската търговска камара в България и какви са нейните цели и мисия?
- Канадската търговска камара в България (CanCham Bulgaria) е основана през 2023 г. с амбицията да бъде не просто бизнес организация, а платформа за изграждане на по-дълбоки и устойчиви икономически отношения между България и Канада.
Нашата роля е да свързваме бизнеса от двете страни на Атлантика – да създаваме контакти между компании, да организираме бизнес форуми и B2B срещи, да подпомагаме намирането на партньори и инвеститори и да улесняваме първоначалната ориентация на компаниите на съответния пазар. Особено внимание отделяме на малките и средните предприятия, за които достъпът до международни партньори, информация и мрежи често е най-голямото препятствие.
Но стратегическата ни цел е по-широка. Искаме да допринесем за позиционирането на България като активен и надежден партньор на Канада в рамките на бързо задълбочаващото се икономическо, технологично и стратегическо сътрудничество между Канада и Европейския съюз.
Това е особено важно днес. Международната икономическа среда се променя бързо, а геополитическите рискове вече имат пряко отражение върху инвестиционните решения, индустриалната политика и веригите за доставки. Канада, както и Европа, търси начини да намали прекомерната зависимост от отделни пазари и доставчици и да изгради по-надеждни и диверсифицирани икономически партньорства.
Именно тук виждаме мястото на CanCham Bulgaria – не просто да увеличаваме броя на бизнес контактите, а да идентифицираме секторите, в които България и Канада могат да създават реална добавена стойност заедно.
Нашият фокус постепенно се разширява от традиционната търговия към стратегически индустрии – енергетика, отбранителна индустрия, високотехнологично производство, дигитализация и изкуствен интелект.
CanCham подкрепя трансфера на знания между двете страни. Това цели да осигури устойчивост, предвидимост и обмен на добри практики, които са от ключово значение за инвестициите и компаниите, изпитващи все по-голям недостиг на квалифицирана работна ръка.
- Как се очертава канадско-българското партньорство и можем ли да очакваме нови канадски инвестиции?
- Според мен навлизаме в нов етап на канадско-европейските икономически отношения и България трябва да се възползва от тази промяна. Канада и ЕС вече имат значително по-широка стратегическа рамка на сътрудничество. През 2025 г. беше поставено ново начало със Strategic Partnership of the Future, а двустранната търговия между Канада и ЕС със стоки и услуги достигна 178.6 млрд. канадски долара през 2025 г.
Това е важно за България, защото канадският интерес към Европа вече не се определя единствено от размера на отделните национални пазари. Все по-важни са устойчивостта на веригите за доставки, достъпът до индустриални компетенции, технологичният капацитет и възможността за съвместно участие в големи европейски проекти.
България има реални предимства в това отношение – квалифицирани инженери и IT специалисти, конкурентна индустриална база, развиващ се технологичен сектор и стратегическо географско положение в Югоизточна Европа.
Но трябва да променим начина, по който представяме тези предимства. Вече не е достатъчно да казваме, че България предлага по-ниски разходи. Това е модел, който има ограничен потенциал. По-важният въпрос е какво можем да създадем заедно.
Например, вместо българска компания просто да бъде подизпълнител на канадски производител, много по-интересният модел е съвместно разработване на технологии, производство на компоненти, инженеринг, научно-развойна дейност и участие в европейски вериги за доставки.
Виждам няколко особено перспективни направления.
Първото е ядрената енергетика. Развитието на новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“ създава възможности за участие на канадски компании в инженеринг, производство на компоненти, управление на проекти, услуги по поддръжката, обучение и развитие на човешкия капитал. Това е сектор, в който Канада има значителен международен опит и компетенции.
Второто е критичните суровини. Канада и ЕС вече имат стратегическо партньорство в тази област, насочено към по-сигурни, устойчиви и диверсифицирани вериги за доставки. През 2026 г. двете страни потвърдиха ангажимента си към сътрудничество по цялата верига – от добива и преработката до рециклирането, технологиите и инвестициите.
Тук България има какво да предложи.
Третото направление е отбранителната индустрия и технологиите с двойна употреба. Това е област, в която икономическата и националната сигурност все повече се преплитат.
Участието на Канада в европейския инструмент SAFE е особено показателно. Канада е първата държава извън Европа, чиито компании и продукти могат да участват в определени обществени поръчки, финансирани по SAFE.
За България това означава възможности за кооперация в инженерни услуги, производство на компоненти, електроника, автоматизация, комуникационни технологии, софтуер и високотехнологично оборудване.
Очаквам интересът на канадските инвеститори към България постепенно да се разширява отвъд традиционните области като IT и аутсорсинг. По-интересният потенциал е в енергетиката, индустриалните технологии, автоматизацията, изкуствения интелект и др.
Разбира се, инвестициите не се привличат само със секторни предимства. Инвеститорът гледа цялата среда. И тук България има още работа – особено по отношение на правната предвидимост, продължителността на съдебните производства, административните процедури и недостига на квалифицирани кадри. Те са въпрос и на конкурентоспособността на българската икономика като цяло.
- Българските компании имат ли реален достъп до канадския пазар? Какви продукти изнасяме и какъв е ефектът от CETA?
- Да, българските компании имат преференциален достъп до канадския пазар благодарение на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада – CETA, което се прилага временно от 2017 г.
Важно е обаче да направим едно уточнение. CETA все още се прилага временно, тъй като не всички държави членки на ЕС са приключили националните си процедури по ратификация, включително България. Това не означава, че българските компании не могат да използват преимуществата на споразумението – напротив, те вече се възползват от тях.
CETA значително намали тарифните и нетарифните бариери и създаде по-предвидима среда за търговията между европейски и канадски компании. На равнище ЕС ефектът е съществен – търговията със стоки между ЕС и Канада през 2024 г. е била с 63% над равнището от 2016 г., преди CETA.
При България също се наблюдава значителен потенциал. По последните официално публикувани данни на канадското правителство двустранният стокообмен между България и Канада през 2024 г. е достигнал 691.1 млн. канадски долара – 293.8 млн. канадски долара канадски износ за България и 397.3 млн. канадски долара български износ за Канада. Тези данни са за търговия със стоки и не включват услугите.
Това е важна разлика, защото когато говорим за двустранен „стокообмен и услуги“, трябва да използваме комбинирана статистика за стоки и услуги. Затова бих предпочел да бъдем консервативни с цифрите и да не представяме един показател като друг.
Що се отнася до структурата на българския износ, имаме добри позиции при хранителните и селскостопански продукти, вина, етерични масла, козметика, продукти от розово и лавандулово масло, консервирани храни, хлебни и сладкарски изделия, мед и други продукти с характерен български произход.
Но според мен това е само първият етап. Канадският пазар е достатъчно голям и платежоспособен, за да предложи възможности и за продукти с по-висока добавена стойност. Следващата стъпка трябва да бъде по-сериозно присъствие на български производители на специализирани храни, функционални продукти, козметика, продукти с географски произход, инженерни решения и технологични услуги.
Същото важи и в обратната посока. България може да бъде интересен пазар за канадски компании, които търсят достъп до ЕС и по-широко до Югоизточна Европа.
Тук CanCham има много практическа роля. Не можем просто да кажем на една българска компания: „Канада е голям пазар, опитайте там“. Ето защо нашият подход е да помогнем с контакти, дистрибутори, партньори, информация и реални бизнес срещи.
Именно от това зависи дали едно търговско споразумение ще остане само на хартия или ще се превърне в реален бизнес.
- Какви са следващите стъпки? Предстоят ли съвместни събития, бизнес срещи и инвестиционни инициативи?
- Да, предстоят, CanCham Bulgaria работи по програма от инициативи, която постепенно измества фокуса от общи представителни събития към конкретни бизнес възможности.
Планираме и участваме в организирането на форуми, специализирани дискусии, B2B срещи и инвестиционни инициативи, търговски мисии, насочени към области като критичните суровини, ядрената енергетика, отбранителната индустрия, високите технологии, индустриалната дигитализация и инвестициите. Дейността на CanCham обхваща разнообразни и ключови сектори, като си сътрудничим активно с бизнеса, браншовите организации и институционалните ни партньори от Канада, България и Европа. Заслужава да се отбележи, че в края на октомври 2026 г. предстои търговска мисия в Торонто, която ще предостави възможност на представители на българския бизнес да се срещнат и да установят пряк контакт с инвеститори и бизнеси в Канада, като целта е създаването на дългосрочни партньорства и привличането на нови капитали.
Особено важно за нас е тези събития да водят до конкретни резултати – среща между две компании, подписване на меморандум, създаване на консорциум, инвестиционен проект или включване на българска компания в международна верига за доставки.
Ще продължим да работим както с канадския бизнес, така и с българските институции, европейските партньори и други двустранни бизнес организации.
В този контекст виждам и една по-голяма стратегическа възможност.
България не трябва да разглежда отношенията с Канада само като двустранна търговия между две държави. България е член на ЕС и НАТО, а Канада е ключов трансатлантически партньор и съюзник. Това създава възможност за участие в по-широки европейски и трансатлантически вериги на стойността.
Ако успеем да свържем канадския капитал, технологии и индустриален опит с българските инженери, производствени възможности и достъп до европейския пазар, можем да създадем много по-голяма стойност, отколкото просто чрез увеличаване на традиционния стокообмен.
Това според мен е следващото ниво на отношенията между България и Канада.
И бих формулирал целта на CanCham Bulgaria именно по този начин: да помогнем отношенията между двете страни да преминат от търговско партньорство към стратегическо икономическо и индустриално партньорство.
Това означава повече инвестиции, повече технологии, по-устойчиви вериги за доставки, повече съвместни производства и по-активно участие на български и канадски компании в европейски и трансатлантически проекти.
В крайна сметка въпросът не е само колко повече ще търгуваме. По-важният въпрос е какво ще можем да произвеждаме, разработваме и изграждаме заедно.
Въпросите зададе: Мая Гелева
