На 10 декември - Световният ден на Slow Food, глобалното движение за чиста, честна и справедлива храна, стана точно на 30 години и по този повод се състоя изключително интересна пресконференция на Slow Food България в Sopharma Business Towers в столицата ни.
По принцип проектът "Еко-общество чрез храна: лични избори срещу климатичните промени" се реализира с финансова подкрепа в размер на 49 500 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Изпълнител е Слоу Фуд в България, партньор е СНЦ “Асоциация Родители”. Те са си поставили амбициозната цел за повишаване ангажираността на гражданите с опазване на околната среда и адаптацията към климатичните промени, разширяване на мрежата от партньори на Slow Food в България, които съхраняват, споделят и развиват еко-устойчиви растителни ресурси. Очаква се, че до 2050 г. климатът ни ще стане сух субтропичен. Апокалиптичната картина предполага през 2080 г. по-високи температури поне с 5-8 градуса. И именно тук е мястото на местните общности и как те могат да помогнат с адаптацията към очакваните промени. А и по-значимата и категорична промяна на установения консуматорски модел.
Десислава Димитрова, национален координатор за Slow Food в България, както и мениджър на този проект, сподели, че това е и добър начин да се осигури поминък на местните общности. „Практикувай, за да съхраниш! - е мотото при разширяване и укрепване на мрежата от общности на Slow Food в България – пазители на генетичните и растителни ресурси. Т.нар. „съкровищница на вкусове“ всъщност е он-лайн каталог на уникалните храни, застрашени от изчезване. В този контекст са важни и партньорствата с научно-изследователските институти от системата на БАН и Селскостопанската академия; създаване на информационен портал “Български вкусове”; организиране на кампания Биоразнообразие в чиния в партньорство с шеф-готвачи и ресторанти; провеждане на Национален форум Тера Мадре България 2021. Интерес предизвика и идеята за разработване на пилотна образователна програма Растем с растенията в 26-то СУ „Йордан Йовков“ в София, която впоследствие ще бъде представена на заинтересовани български училища.
Свързващият елемент на тази мрежа е храната. Тя има централна роля за човека, пряко зависи от природните фактори и е отражение на социално-културните и политически характеристики на средата. В България имаме 6 президиума, предполагащи механизми за опазване и икономическо стимулиране на общности от местни производители с цел популяризиране на техните продукти - розовия домат на Куртово Конаре, източно-балканската свиня, каракачанската овце, зеленото сирене, нафпавокът от Долно Драглище и смилянският боб.
Важно е обществото да бъде запознато с ефекта от производството на храните и потребителските избори на климатичните промени. Нужни са обмяна на знания и опит между местни общности, учени, учители, родители, деца, бизнес по теми като хранително биоразнообразие, екологичен отпечатък на храната, кулинарно наследство, адаптация към климатичните промени.
България е страна с богато хранително биоразнообразие: видове, сортове и породи, които се срещат естествено или са селектирани и приспособени за нашата територия и доказано са най-пълноценната храна за нас, местните хора. Палитрата от практики за тяхното отглеждане и използване, отразява разнообразието от почвено-климатични условия и етнокултурни нагласи. А това е нещо изключително важно – да се гарантира качествената храна за всеки.
По данни на едно значимо социологическо проучване в ЕС през последните години, разпространено от Европейската инвестиционна банка, младите българи показват тревога за състоянието на климата, но в същото време не вярват, че тяхното лично поведение може да има положителен ефект. Това е мнението на 68% от българите на възраст 15-29 години, както и на 60% от тези на възраст 30-64 години, т.е. това е съществена част от активното българско население.
Slow Food е глобална мрежа от местни общности, която работи активно за връщане към истинската стойност на храната и за опазване на околната среда. Проектите на Slow Food в 160 държави по целия свят защитават и укрепват местното биоразнообразие, развиват и популяризират културата на храната и подкрепят малките занаятчийски производители и фермери.
Проектът е логично продължение на усилията на Slow Food в България (http://www.slowfood-bg.com/) за създаване на партньорства с граждански инициативи, академични и образователни институции, с цел мобилизиране на всички ресурси за опазване на хранителното разнообразие.
Партньор на проекта е СНЦ “Асоциация Родители", тясно специализирана в работа с родители, учители, деца и младежи за постигане на целите на проекта за отговорно поведение към екологията и храненето още в ранна детска възраст.
Анета Рангелова, сп. ХИТ- Хранителна индустрия и търговия
