Ангелики Триантафилу, носителка на Европейската награда за изобретатели за 2026 година, обяснява защо бъдещето на растителните храни не се крие в диетичните моди, а в продукти с висока хранителна стойност и по-малък екологичен отпечатък върху околната среда.
Как ще се изхранва планетата през следващите десетилетия, докато глобалното население продължава да расте, а природните ресурси стават все по-оскъдни? Отговорът на този въпрос стои в основата на европейските изследвания на храните от следващо поколение. Целта не е просто да се разработят повече растителни заместители, а да се създадат продукти, които съчетават висока хранителна стойност с по-малък екологичен отпечатък.
Тази нужда става все по-спешна, тъй като производството на краве мляко е сред най-интензивните форми на селско стопанство по отношение на ресурсите. То изисква огромни количества земя, вода и фураж за животните, като същевременно е съпроводено със значителни емисии на парникови газове.
Един от учените на преден план в тези усилия е гръцката биотехноложка Ангелики Триантафилу. Тя е президент на Cerealiq AB и носител на Европейската награда за изобретатели за 2026 година в категорията за индустрия. Триантафилу е съосновател на Oatly, най-големият производител на овесени напитки в света, като в продължение на повече от 20 години тя ръководи изследователската дейност на компанията.
Патентованият от нея ензимен метод значително подобрява вкуса, цвета, текстурата и способността за разпенване на овесените напитки, като същевременно повишава тяхната хранителна стойност в сравнение с технологиите, използвани преди това. Тази иновация изиграва решаваща роля за трансформирането на овесените напитки от тясно нишов продукт в глобален пазар.
Днес обаче нейните изследвания са фокусирани върху нов продукт, а именно граховото мляко. Нейният екип разработва технология, която използва целия грах. По този начин се запазват всички негови хранителни вещества, вместо да се разчита единствено на изолиран протеин, както се случва при повечето настоящи приложения на пазара. Техният метод, благодарение на разработената ензимна технология, запазва всички свойства и пълната хранителна стойност на граха, като в същото време е напълно щадящ за околната среда.
Край на хранителните моди
Ангелики Триантафилу вярва, че бъдещето на растителните храни не се крие в безразборното разширяване на пазара или в преследването на следващия модерен продукт. Предизвикателството в днешно време е да се осигури добро качество в цялата гама както от животински, така и от растителни продукти. Според нея не трябва да се следват временни моди, а да се създават храни, които наистина притежават висока хранителна стойност и имат реална причина да съществуват.
Като пример за това тя индиректно посочва продукти, които са постигнали голям търговски успех, като бадемовото мляко, без обаче да предлагат сравнима хранителна стойност. За разлика от тях, тя твърди, че новите растителни суровини трябва да бъдат избирани въз основа на техния хранителен профил и на това колко допринасят за по-устойчивото производство на храни.
Защо имаме нужда от растителни алтернативи
Според Триантафилу растителните продукти не са предназначени напълно да заменят продуктите от животински произход. Тяхната цел е по-скоро да покрият част от хранителните нужди на планетата, която ще трябва да изхранва милиарди хора през следващите десетилетия. Тя подчертава, че животинското производство не може да нараства безкрайно, за да задоволи нуждите на постоянно нарастващото население.
Тя обяснява, че грахът съдържа висококачествен протеин, докато овесът осигурява ценни бета-глюкани и диетични фибри, които повечето хора консумират в количества далеч под препоръчителните нива. В същото време растителните култури като цяло изискват по-малко природни ресурси и могат да предложат решения в региони, които вече са изправени пред проблеми като недостиг на вода, деградация на почвата и последиците от изменението на климата.
Източник: Euronews
