Ново изследване на Оксфордския университет разкрива притеснителни данни за дългосрочния ефект от употребата на популярните лекарства за отслабване. Според проучването хората, които преустановяват лечението с GLP-1 агонисти като Оземпик, Вегови и Мунджаро, са склонни да се върнат към първоначалното си тегло в рамките на по-малко от две години. Резултатите подчертават сериозното предизвикателство пред поддържането на постигнатите резултати и необходимостта от продължителна медицинска и хранителна подкрепа за тези пациенти.
Мащабът на изследването и основните констатации
Екипът от Оксфорд е анализирал данни от 37 проучвания, обхващащи над 9000 пациенти. Анализът включва както клинични изпитвания, така и обсервационни изследвания, сравняващи ефекта от медикаментите с плацебо групи или групи, подложени на промени в начина на живот. Данните показват, че след спиране на приема пациентите се връщат към изходното си тегло средно за 1,7 години. Още по-тревожен е фактът, че рисковите маркери за диабет и сърдечни заболявания се връщат към нивата отпреди лечението още по-бързо, в рамките на едва 1,4 години.
Разликата между медикаментозното лечение и промяната в навиците
Едно от ключовите разкрития в научната работа, публикувана в британското медицинско списание BMJ, е скоростта на възвръщане на килограмите. Оказва се, че хората, които спират приема на лекарства, напълняват обратно почти четири пъти по-бързо в сравнение с тези, които са постигнали отслабване чрез промени в диетата и физическата активност. Изследователите обясняват това с липсата на изградени стратегии за контрол на апетита. Докато диетичните програми изискват усвояване на умения за устояване на храната и управление на глада, лекарствата потискат тези процеси по изкуствен начин чрез хормонална имитация. Когато медикаментът бъде премахнат, биологичният глад се завръща с пълна сила, без пациентът да е подготвен психически и поведенчески да се справи с него.
Хроничната природа на затлъстяването
Много експерти посочват, че тези резултати не са изненадващи, ако се вземе предвид характерът на затлъстяването като хронично заболяване. Подобно на състояния като високо кръвно налягане или висок холестерол, при които симптомите и рисковете се завръщат веднага след спиране на терапията, затлъстяването също изисква дълготрайно управление. Проблемът се състои в това, че много пациенти възприемат тези лекарства като временно решение, а не като част от доживотен режим на лечение. Според специалистите няма научна причина да се очаква, че постигнатите резултати ще се запазят от само себе си, след като биологичният механизъм, който ги поддържа, бъде спрян.
Рискове от загуба на мускулна маса и дефицити
Освен въпроса с теглото, друго изследване от Кеймбриджкия университет предупреждава за сериозни странични ефекти върху качеството на тялото. При бързото отслабване с GLP-1 лекарства до 40 процента от загубеното тегло може да се състои от чиста мускулна маса. Това е критичен проблем, тъй като мускулите са от съществено значение за метаболизма и общото здраве. Намаленият прием на храна често води и до недостиг на важни хранителни вещества като протеини, фибри, витамини и минерали. Ако към лечението не бъде интегрирана професионална хранителна консултация, съществува реален риск пациентите просто да заменят един здравословен проблем с друг, страдайки от хранителни дефицити и отслабена физическа структура.
Необходимост от комплексен подход
Заключенията на учените сочат, че успешната борба със затлъстяването не може да се ограничи само до инжектиране на лекарства. Нужна е цялостна стратегия, която да подкрепя хората както по време на лечението, така и в периода след него. Това включва интензивна работа върху хранителните навици, физическата култура и психологическата устойчивост. Без такава подкрепа рискът от йо-йо ефект остава изключително висок, което превръща скъпоструващото и иновативно лечение в краткотрайна промяна, последвана от бързо влошаване на здравословното състояние.
Източник: Euronews Health
