Франция, която е една от водещите винарски сили в света и държи 11 процента от световните лозови масиви, е изправена пред дългогодишна и задълбочаваща се криза в своята винарска индустрия. В опит да спаси сектора от това влошаване, френското правителство се обърна за помощ към Европейския съюз и обяви значително финансово усилие. Министерството на земеделието на Франция потвърди, че отпуска 130 милиона евро за финансиране на нов, постоянен план за изкореняване на лозята в най-уязвимите региони.
Този план е насочен към "възстановяване на жизнеспособността" на изпитващите затруднения стопанства и "балансиране на предлагането" на пазара. Процесът на изкореняване, който включва премахване на лозите и техните корени от почвата, обикновено струва около 1000 евро на хектар и се счита за по-икономичен вариант в сравнение с дестилирането или съхранението на излишъци. В допълнение към това, министър Ани Женевар поиска от европейския комисар по земеделието Кристоф Хансен да финансира кризисна дестилация на непродадените излишъци, при която виното се превръща в алкохол за промишлени цели.
Причините за мащабната криза
Според министър Женевар, винарската криза се дължи на комбинация от три основни проблема, които въздействат постоянно в продължение на години. На първо място, това е продължаващият спад в потреблението на вино, като особено засегнати са червените вина. През изминалата година световното потребление на вино е достигнало най-ниското си ниво от повече от 60 години, като множество проучвания сочат, че младото поколение (т.нар. поколение Z) все по-често се отказва от алкохола изобщо. Вторият фактор са големите геополитически напрежения, които силно възпрепятстват износа. Пример за това е налагането на 15-процентова митническа тарифа върху износа за САЩ, който е ключов пазар за френската винарска индустрия. Тези тарифи, заедно с неблагоприятните валутни курсове, могат да намалят годишните приходи от продажби на френски вина и спиртни напитки с около 1 милиард евро. И накрая, но не на последно място, секторът е силно засегнат от климатичните промени, които многократно са повлиявали негативно на реколтата през последните години.
Изкореняването като решение и неговите критици
Идеята за премахване на лозята не е нова, като е прилагана още от времето на Римската империя за контрол на производството. Днес тя се разглежда като мярка за намаляване на свръхпредлагането, особено при по-евтините червени вина, където цената за литър "генерично" Бордо може да достигне едва 0.80 евро за производителя. Изкореняването се предпочита и защото един непродуктивен лозов масив продължава да струва пари за поддръжка, за да не се допусне разпространение на болести, като дори могат да бъдат наложени глоби за липса на такава поддръжка. Съществуват два подхода: временно и постоянно изкореняване, като временното дава възможност за повторно засаждане с топлоустойчиви сортове, които са необходими за адаптиране към повишаващите се температури.
Въпреки това, мярката среща сериозни критики. Пиер Мец, партньор във винарна в Южна Франция, твърди, че изкореняването на лозя ще бъде като "капка вода върху нагорещен камък за повечето производители". Той посочва, че истинската помощ би била насочена към повишаване на качеството чрез намаляване на добива на хектар.
Екологични предизвикателства и алтернативи
Постоянното премахване на лозови масиви носи и екологични рискове, най-вече свързани с предотвратяването на горски пожари. Изследвания показват, че добре поддържаните лозови парцели могат да действат като ефективни "противопожарни прегради", като създават прекъсване на горивото и забавят разпространението на пламъците. Според Европейската комисия, територията в риск от пожари във Франция се очаква да нарасне със 17 процента до 2040 г., което прави този риск значителен. Освен това, климатичните промени създават и сериозен проблем с водата, като намаляват валежите и понижават запасите от подпочвени води. Това принуждава някои големи производствени площи да разчитат на напояване, което става все по-скъпо поради липсата на вода.
Някои производители, като Пиер Мец, избират да не напояват и не използват торове, което според него кара лозата да "използва инстинкта си за оцеляване" и да търси подпочвени води с корените си. Той защитава тезата, че добрите винопроизводители трябва да бъдат способни да се адаптират към променящата се среда и че правителствената помощ трябва да бъде насочена към насърчаване на устойчиви практики и качество, а не просто към намаляване на количеството.
Източник: Euronews
