Леката и умерена консумация на вино се свързва с по-нисък риск от сърдечно-съдови усложнения, според многоцентрово проучване, проведено от изследователи от Университета в Барселона, болница „Клиник“ и Биомедицинския изследователски институт „Август Пи и Суньер“ (IDIBAPS), Центъра за биомедицински изследвания „Физиопатология на затлъстяването и храненето“ (CIBEROBN) и Университета в Навара (UNAV). Проучването, публикувано в European Heart Journal, се основава на анализа на биомаркер за консумацията на вино – по-специално винената киселина, присъстваща в гроздето. То е проведено с 1232 участници в проекта PREDIMED, голямо научно епидемиологично проучване в областта на храненето, посветено на ефектите на средиземноморската диета върху сърдечно-съдовото здраве.
Според изследователите „няма съмнение, че прекомерната консумация на алкохол има сериозни последствия за здравето. Въпреки това, ефектите от умерената и отговорна консумация на вино все още са предмет на дебати в научната общност. Резултатите от това и други проучвания трябва да помогнат да се постави умерената консумация на вино на мястото, което й се полага, като елемент от средиземноморската диета, считана за най-здравословната в света.“
Основните автори на проучването са изследователката Инес Домингес от Факултета по фармация и хранителни науки на Университета в Барселона и Института за изследвания в областта на храненето и безопасността на храните (INSA); професор Рамон Еструч от Факултета по медицина и здравни науки на УБ и IDIBAPS; Роса Мария Ламуела, професор и член на ICREA Academia, както и член на INSA, и професор Мигел Анхел Мартинес от Университета на Навара (UNAV); всички те са членове на CIBEROBN.
Спор относно ефектите от виното
Днес съществува голяма контроверсия относно ефектите върху здравето от умерената консумация на алкохолни напитки като цяло и на вино в частност. Рамон Еструч подчертава, че „част от този дебат се дължи на противоречиви резултати от проучвания, които сочат защитен ефект на виното, докато други не са открили такъв ефект“. Тези различия могат да се обяснят с възможни грешки в записите за консумацията на вино. „Епидемиологичните проучвания, оценяващи ролята на виното в честотата на сърдечно-съдовите събития, често се основават на самооценена информация за консумацията на вино. Това са надеждни данни, но подлежат на грешки в измерването поради неточно възпоменание или пристрастни възприятия за социалната желателност на консумацията на алкохолни напитки“, обяснява той. В отговор на този проблем изследователите в това проучване измериха консумацията на вино чрез проучвания за честотата на приема на храна, които потвърдиха с обективен биомаркер: концентрацията на винена киселина в урината, молекула, която се произвежда главно в гроздето и рядко се синтезира от други растителни видове.
Докато прекомерната консумация на алкохол има сериозни последствия за здравето, ново многоцентрово проучване предоставя нови доказателства, че консумацията на половин чаша до една чаша вино на ден може да помогне за намаляване на риска от сърдечни проблеми.
Намаление от 38% до 50%
Използвайки тази методология, проучването анализира консумацията на вино и сърдечно-съдовите резултати в група от пациенти от PREDIMED. Общо бяха оценени 1232 участници, включително 685, които са претърпели сърдечно-съдово събитие (сърдечно-съдова смърт, миокарден инфаркт, инсулт или сърдечна недостатъчност) и 625, които са били избрани на случаен принцип.
Анализът на данните показва, че леката консумация на вино (между една чаша на седмица и по-малко от половин чаша на ден) намалява риска от сърдечно-съдови усложнения с 38%, но това намаление достига 50%, когато консумацията е умерена (между половин чаша и една чаша на ден). Когато обаче консумацията надвишава една чаша на ден, защитният ефект изчезва. Изследователите също така предупреждават, че „когато говорим за умерена консумация на вино, това винаги е по време на хранене, никога между храненията“.
Необходими са повече проучвания за потвърждаване на резултатите
Въпреки тези заключения, Инес Домингес посочва, че „наблюдателният дизайн на проучването ограничава възможността за установяване на причинно-следствена връзка“, а експертите посочват, че са необходими повече проучвания: „Резултатите от кохортните проучвания винаги трябва да бъдат потвърждавани за по-голяма сигурност“. В тази връзка те посочват две възможни насоки за действие. Първата включва дизайн на рандомизирани проучвания за хранителна интервенция, като участниците се разпределят на случаен принцип в групи с различна консумация на вино. „Това са много скъпи проучвания. В момента се провежда едно такова, но резултатите ще отнемат още четири до пет години“, допълват те. Второто би било да се проучат механизмите на тези защитни ефекти на виното върху сърдечно-съдовата система, като например изследвания на противовъзпалителната сила на полифенолите във виното – като ресвератрол и други фенолни съединения. „Познаването на механизмите придава голяма правдоподобност на резултатите от епидемиологичните кохортни проучвания“, заключават те.
