Пер- и полифлуоралкилните вещества (PFAS) са синтетични химикали, които се използват за производството на продукти, устойчиви на топлина, петна, мазнини и вода. Те обаче представляват сериозен риск за човешкото здраве и околната среда, тъй като остават в природата и попадат в хранителната верига чрез питейната вода и храната. Те са изключително устойчиви и затова са известни като „вечни химикали“.
В община Écaussinnes, Валония, Белгия, бе проведено проучване, след като в местното водоснабдяване бяха открити PFAS. Десет общини, свързани с водоснабдителната компания Hainaut Feeder, може да са получавали вода с нива на PFAS, надвишаващи 100 нанограма на литър. Очакват се резултатите от кръвните изследвания на жителите, за да се оцени потенциалното въздействие върху здравето.
Европейската комисия е под нарастващ натиск да предприеме действия. PFAS и други устойчиви замърсители се натрупват във водите на ЕС, като разходите, свързани със здравето, се оценяват на между 52 и 84 милиарда евро годишно, според оценки на Forever Lobbying Project. Съгласно регламента REACH, Комисията планира да ограничи PFAS в пожарогасителните пенести средства, които са основен източник на емисии. SAFE призовава за решителни действия за справяне с PFAS при източника, които да надхвърлят настоящото предложение.
Новата стратегия за устойчивост на водните ресурси, представена от Комисията на 4 юни, включва планове за почистване на силно замърсени обекти, особено там, където PFAS остават от съществено значение за промишлена употреба. Усилията за почистване ще следват принципа „замърсителят плаща“, като публичните средства ще се използват само за изоставени обекти, където не може да бъде идентифицирана отговорна страна. Разходите за почистване на замърсяването с PFAS в цяла Европа се оценяват на 5–100 милиарда евро годишно, според Forever Lobbying Project. Само водният сектор може да се сблъска с до 18 милиарда евро допълнителни годишни разходи за пречистване на питейна вода, като разходите за управление на отпадъчните води и утайките са дори по-високи.
Комисията има за цел да намали разходите за саниране чрез иновации, като насърчава биобазираните технологии в рамките на стратегията за биоикономика. Предлага се публично-частна инициатива за разработване на достъпни методи за откриване и почистване на PFAS и други устойчиви химикали.
SAFE приветства тези допълнителни мерки, но критикува липсата на обвързващи ангажименти и зависимостта от публично-частни партньорства. SAFE призовава за по-строго прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и значителни публични инвестиции за справяне с тази криза в областта на общественото здраве.
