Консумацията на ултрапреработени храни, като подсладени със захар напитки, чипс и пакетирани бисквити, може да бъде свързана с неблагоприятни последици за здравето, сочат резултатите от изследване, представено на 36-ата годишна научна среща на ACC Asia 2025 Together with SCS, която се провежда от 9 до 11 май в Сингапур. Този риск за хипертония, други сърдечносъдови инциденти, рак, заболявания на храносмилателната система, смъртност и др. се увеличава с всеки 100 грама ултрапреработени храни, консумирани всеки ден.
„Ултрапреработените храни се характеризират с високо съдържание на захар, сол и други нехранителни компоненти, като показват ниска хранителна плътност, но високо калорично съдържание“, казва д-р Сяо Лиу от отделението по кардиология в Sun Yat-sen Memorial Hospital на Sun Yat-sen University в Гуанджоу, Китай. „Тези продукти могат да допринесат за неблагоприятни последици за здравето чрез множество механизми, включително, но не само, дисрегулация на липидните профили в кръвта, промени в състава на чревната микрофлора, насърчаване на затлъстяването, предизвикване на системно възпаление, изостряне на оксидативния стрес и влошаване на инсулиновата чувствителност.“
Систематичният преглед включва 41 проспективни кохортни проучвания, обхващащи Северна и Южна Америка, Европа, Азия и Океания, които оценяват връзката между ултрапреработените храни и здравните резултати преди април 2024 г. Взети заедно, проучванията включват общо 8 286 940 възрастни пациенти на възраст 18 години или повече от общото население (30,8% мъже, 69,2% жени).
Във всички включени проучвания е използвана системата за класификация на храните по Нова, за да се определят ултрапреработените храни като промишлено произведени хранителни продукти, получени от естествени храни или други органични съставки. Тези продукти се подлагат на интензивна многоетапна обработка и обикновено съдържат значителни количества хранителни добавки, включително консерванти, оцветители и подобрители на вкуса. Според изследователите често срещани примери за свръхпреработени храни са произвежданите в търговската мрежа хляб, подсладени със захар напитки, картофени чипсове, шоколадови изделия, бонбони, пакетирани бисквити и др.
Проучването установява, че консумацията на ултрапреработени храни е свързана с хипертония, сърдечносъдови инциденти, рак, храносмилателни заболявания и смъртност поради всички причини. Всеки допълнителни 100 г/ден консумация на свръхпреработени храни е свързана с 14,5 % по-висок риск от хипертония, 5,9 % по-висок риск от сърдечносъдови инциденти, 1,2 % по-висок риск от рак, 19,5 % по-висок риск от храносмилателни заболявания и 2,6 % по-висок риск от смъртност по всички причини. Изследователите наблюдават и повишен риск от затлъстяване/наднормено тегло, метаболитни синдроми/диабет и депресия/тревожност.
Изследователите са използвали системата за оценка на препоръките (GRADE), за да оценят качеството на доказателствата, включени в анализа. Оценката на GRADE показа висока до умерена степен на сигурност за повечето резултати, с изключение на ниска степен на сигурност за метаболитния синдром/диабета.
"Клиницистите трябва ясно да обяснят, че ултрапреработените храни обикновено са с високо съдържание на добавени захари, натрий и нездравословни мазнини, като същевременно са с ниско съдържание на фибри, основни витамини и други защитни хранителни вещества. Този хранителен дисбаланс допринася за широк спектър от неблагоприятни последици за здравето", казва Лиу. "Появяващите се доказателства сочат, че съществува зависимост между консумацията на ултрапреработени храни и негативните последици за здравето - т.е. колкото повече ултрапреработени храни се консумират, толкова по-голям е рискът за здравето. Ето защо намаляването на консумацията на свръхпреработени храни, дори и в малка степен, може да донесе измерими ползи за здравето."
Според изследователите правителствата могат да обмислят прилагането на мерки за намаляване на консумацията на свръхпреработени храни и смекчаване на свързаните с тях въздействия върху здравето. Някои от предложените мерки включват въвеждане на строги правила за етикетиране на храните, изискващи от производителите да предоставят изрично и изчерпателно оповестяване на съставките - особено подробно описание на всички добавки, съдържащи се в ултрапреработените храни, казва Лиу. Клиницистите също така трябва да насърчават пациентите постепенно да намаляват приема на ултрапреработени храни, като ги заменят с по-хранителни, минимално преработени храни.
Макар че проучването е ограничено по отношение на обобщаването и съпоставимостта поради различните дефиниции на ултрапреработените храни, Лиу заяви, че констатациите са не само за това какво да се избягва, но и за това какво да се приема. Той каза, че все повече доказателства свързват ползите за здравето с цели храни, прости съставки и подходящи за културата модели на здравословно хранене, като например средиземноморската диета или диетата DASH. Необходими са още висококачествени проучвания по тази тема.
