Пастьоризацията е единственият общопризнат метод за унищожаване на вируса H5N1, причиняващ птичи грип, в млякото. Въпреки това пастьоризацията може да бъде скъпа и по-малко от 50 % от големите млечни ферми пастьоризират отпадъчното мляко.

Отпадъчното мляко включва коластра, първото мляко след отелването; мляко от крави, лекувани с антибиотици или други лекарства; или всеки друг фактор, който може да направи млякото неподходящо и негодно за консумация от човека. Във фермите суровото отпадъчно мляко представлява потенциален риск от разпространение на птичи грип, който досега е потвърден при млекодайни говеда в 16 щата.

Изследователи от Калифорнийския университет, Дейвис, са установили, че подкиселяването може да унищожи H5N1 в отпадъчното мляко, което предоставя на млекопроизводителите достъпна и лесна за използване алтернатива на пастьоризацията на отпадъчното мляко. Проучването е публикувано в Journal of Dairy Science.

„Пастьоризацията може да струва доста скъпо като опция във фермата“, казва съавторът и ветеринарен епидемиолог Ричард Ван Влек Перейра от Факултета по ветеринарна медицина на Калифорнийския университет в Дейвис. „При нашите лабораторни тестове установихме, че подкисляването на млякото до рН 4,1 - 4,2 с лимонена киселина ефективно деактивира вируса.“

Изследователският екип от UC Davis ще проведе следващи тестове във фермата за подкиселяване на млякото при отпадъчно мляко, съдържащо H5N1. Те ще разработят практически насоки за фермерите за прилагане на подкиселяването на отпадъчното мляко като протокол във фермата.

Устойчиво решение

Перейра казва, че лимонената киселина е евтина. Подкиселеното отпадъчно мляко също така е безопасно да се използва за хранене на предварително отбити телета. Процесът на подкиселяване отнема само шест часа за пълното унищожаване на вируса и не изисква охлаждане, което допълнително намалява разходите и повишава безопасността на работниците във фермата, работещи с мляко.

Хоби-фермерите, които доят една или две крави, или големите търговски млечни ферми могат да прилагат подкиселяване на млякото, без да се налага да инвестират в голямо оборудване.

„Когато започнахме този проект, мислехме внимателно не само за деактивиране на вируса, но и за разработване на метод, който да бъде достъпен, финансово изгоден и устойчив за използване от фермерите“, казва той.

Някои млечни ферми в САЩ вече практикуват подкиселяване на млякото. Понижаването на рН на млякото до ниво, неподходящо за развитието на бактерии, може да унищожи лошите микроорганизми и да предотврати замърсяването, без да предизвиква здравословни проблеми при телетата.

„Смятаме, че подкиселяването е нов и ефективен начин за ограничаване на разпространението на H5N1 в млечните ферми и за подпомагане на защитата на добитъка, домашните животни и хората“, каза Периера.

Сред другите автори на изследването са Беате Кросли и Даниел Рейманек от Калифорнийската лаборатория за здраве на животните и безопасност на храните в Калифорнийския университет в Дейвис, както и Крейг Мирамонтес и Родриго Галардо от Катедрата по здраве на населението и репродукция към Факултета по ветеринарна медицина в Калифорнийския университет в Дейвис.

Изследването е финансирано от Калифорнийския департамент по храните и земеделието и Министерството на земеделието на САЩ.