В Съединените щати (САЩ) се генерират повече хранителни отпадъци, отколкото в която и да е друга страна, като на глава от населението те достигат застрашителни нива. През 2016 г. федералното правителство пое ангажимент да намали наполовина хранителните отпадъци до 2030 г., като постави цел от 164 паунда (74 кг) на човек годишно. Неотдавнашно проучване, публикувано в Nature Food от изследователи от Калифорнийския университет в Дейвис, обаче разкрива, че напредъкът е незначителен. Откакто е поставена целта, хранителните отпадъци на човек по-скоро са се увеличили, отколкото да намалеят.
„До 2030 г. остават само пет години, така че е доста обезпокоително колко малък е напредъкът ни“, казва Сара Какаделис, водещ автор и постдокторант в Калифорнийския университет в Дейвис. „Необходимо е възможно най-скоро да се приложат по-всеобхватни политики.“
Рециклирането над превенцията
Проучването, сред чиито други автори са Селина Мао и Аш Харууд от ReFED, оценява политиките на държавно ниво спрямо федералните цели и установява значително разминаване. Много държави дават приоритет на методите за рециклиране на хранителни отпадъци, като компостиране и анаеробно разграждане, пред стратегиите за превенция и спасяване, като даряване на храни или пренасочване за храна на животни.
„Огромна част от американското население страда от продоволствена несигурност, но ние изхвърляме повече от една трета от храната, която произвеждаме“, казва Какаделис. „Вместо да рециклираме излишната си храна, трябва да пренасочваме колкото се може повече към населението, което се нуждае от нея.“
Рециклирането, макар и да отклонява хранителните отпадъци от депата, не решава основния проблем и има отрицателни страни за околната среда. Производството на храни изразходва огромни ресурси, включително вода, енергия и торове.
„Когато разхищаваме храна, ние разхищаваме всички ресурси, необходими за отглеждането на тази храна, включително енергия, вода и торове. В същото време разхищението на храна представлява 8-10% от глобалните емисии на парникови газове“, добавя Едуард Спанг, главен изследовател и доцент в Калифорнийския университет в Дейвис.
Ефективност на политиката
Изследователите оценяват политиките на държавите в четири области: превенция (напр. подобрено етикетиране на датата), спасяване (напр. защита на отговорността и данъчни стимули), повторно използване (напр. храна за животни) и рециклиране (напр. забрани за органични отпадъци). Въпреки че рециклирането предлага най-голям потенциал за отклоняване на отпадъците, повечето щати все още не са постигнали федералната цел.
Само Калифорния, Върмонт и Аризона се очаква да постигнат целта от 164 паунда на човек при сегашната рамка. Без да се включва рециклирането, потенциалът за отклоняване варира от едва 11 до 30 килограма на човек. Щати като Вашингтон и Калифорния демонстрираха най-висок потенциал за намаляване на хранителните отпадъци, но въпреки това американците все още генерират средно 328 килограма на човек годишно - два пъти повече от федералната цел.
Интересно е, че Арканзас, въпреки че се класира ниско по отношение на потенциала за отклоняване, е най-близо до постигането на федералната цел поради сравнително ниските си настоящи нива на хранителни отпадъци.
Отвъд политиките
Проучването подчертава, че политиката сама по себе си може да не реши проблема. Промените в поведението, предизвикани от пандемията, като например по-честото готвене вкъщи, първоначално намалиха изхвърлянето на храна. Въпреки това изследователите предполагат, че връщането към навиците отпреди пандемията може да обясни неотдавнашното увеличение.
„Когато държавните политики се фокусират върху рециклирането, е много лесно да си мислим, че решаваме проблема с хранителните отпадъци“, казва Какаделис. „Рециклирането на хранителни отпадъци е важно, но не е единственото решение, нито пък трябва да бъде първото“.
Изследователите се застъпват за изместване на фокуса към стратегии за превенция и спасяване, за да се постигне по-добро съответствие с федералната цел.
При положение че хранителните отпадъци представляват значителна част от емисиите на парникови газове и голяма част от населението е изправено пред продоволствена несигурност, времето за прилагане на смислени решения изтича.
