Турция иска да регистрира дьонер кебап, за да има същия защитен статут в ЕС като шунката „Серано“ от Испания и неаполитанската пица.
Говеждото и пилешкото месо блестят, докато се въртят бавно върху вертикални шишове, преди да бъдат нарязани на тънки като бръснач ленти. Двама готвачи се плъзгат от пържещата скара към топлия тостер в един отработен танц. Купища пресни домати, зеле и червен лук блестят в пъстра картина.
Сцената в „Kebap With Attitude“ в модерния берлински квартал Мите е типична за всички улични сергии или ресторанти, където готвачите слагат съставките в хляб питта, за да създадат любимия на града дьонер кебап.
Но статутът на тази закуска може да бъде застрашен, ако Европейската комисия одобри предложението на Турция да регламентира какво може законно да носи името „дьонер кебап“.
Според базираната в Берлин Асоциация на турските производители на дьонер кебап в Европа, годишните продажби на тази индустрия само в Германия възлизат на около 2,3 млрд. евро, а в цяла Европа - на 3,5 млрд. евро.
„От правителството до улицата - всички ядат дьонер кебап“, казва Дениз Буххолц, собственик на „Kebap With Attitude“, докато сервитьорите носят от кухнята парещи поръчки на гладните клиенти в дъждовния понеделнишки следобед.
Думата „döner“ произлиза от турския глагол „dönmek“, който означава „обръщам“. Месото се пече на скара в продължение на часове върху шиш и се нарязва, когато стане хрупкаво и кафяво.
Първоначално в Турция ястието се е приготвяло от агнешко месо и се е продавало само в чиния. Но през 70-те години на миналия век турските имигранти в Берлин решават да го сервират в питка и да променят рецептата, за да го направят специално за берлинчани.
Турция се бори за защитен статут на своя „традиционен специалитет
През април Турция подаде молба за защита на дьонер кебап със статут, наречен „гарантиран традиционен специалитет“.
Той е по-нисък от прехваленото „защитено наименование за произход“, което се прилага за специфични географски продукти, като шампанското от едноименния регион във Франция, но все пак може да повлияе на собствениците на кебапчийници, техните индивидуални рецепти и клиентите им в цяла Германия.
Според предложението на Турция говеждото месо ще трябва да бъде добито от говеда на възраст най-малко 16 месеца. То ще бъде мариновано с определени количества животинска мазнина, кисело мляко или мляко, лук, сол и мащерка, както и черен, червен и бял пипер.
Крайният продукт трябва да бъде нарязан от вертикалния шиш на парчета с дебелина от 3 до 5 милиметра (0,1 до 0,2 инча). Пилешкото месо се обработва по същия начин.
До 24 септември Европейската комисия трябва да реши дали 11 възражения срещу заявлението, включително от Федералното министерство на храните и земеделието на Германия, са основателни.
Ако те са основателни, Германия и Турция ще разполагат със срок до шест месеца, за да постигнат компромис. Последната дума е на Европейската комисия.
„Приехме заявлението на Турция с известно учудване“, заяви Федералното министерство на храните и земеделието на Германия в изявление за Асошиейтед прес.
„Кебапът е част от Германия и разнообразието на методите за приготвянето му отразява разнообразието на нашата страна - това трябва да бъде запазено. В интерес на многобройните почитатели в Германия ние се ангажираме да гарантираме, че дьонер кебапът може да остане такъв, какъвто се приготвя и консумира тук“, заяви министерството.
Оказва се, че зеленчуците, пуешкото и някои видове телешки кебапчета - всички те са популярни в Германия - вече няма да бъдат разрешени съгласно заявлението на Турция, тъй като то не ги споменава изрично, което предизвика объркване в германската хранителна промишленост.
„Кебапът принадлежи на Германия. Всеки трябва да има право сам да решава как да го приготвя и консумира тук. Няма нужда от насоки от Анкара“, написа в социалната платформа X Джем Йоздемир, федералният министър на храните и земеделието на Германия, който също има турски корени.
Бухолц от Kebap With Attitude казва, че не се притеснява от евентуални регулации.
Въпреки че според него това може да е начин да се запази високото качество на традиционния дьонер кебап - той смята, че на някои места то е намаляло - той добави, че собствениците на магазини може да се наложи да използват наследството на Берлин за творчески решения, за да запазят разширените си менюта.
„Ще тръгнем по берлинския път и ще намерим решение да го наречем по различен начин“, каза той, като например да го наречем „вегетариански сандвич“.
Дьонер кебап влияе и на политическата сфера
Гневът заради двуцифрените цени на кебапа накара лявата партия Die Linke да поиска от германския канцлер Олаф Шолц „ценова пауза“, която би субсидирала уличната храна и би определила максимална цена за клиентите.
Шолц отказа, но се включи в социалните медии, за да обясни, че нарастващите разходи за храна се дължат отчасти на нарастващите разходи за енергия, които се подхранват от войната на Русия в Украйна.
А германският президент Франк-Валтер Щайнмайер се ангажира с „дипломация на дьонера“, когато през април доведе в Турция собственик на кебапчийница от трето поколение, както и пълно шишче с месо. Това пътуване беше първото официално посещение на германски президент в страната от десетилетие насам.
Репутацията на турския президент популист Реджеп Тайип Ердоган накара някои турски граждани, които притежават кебапчийници в Германия, да се страхуват да се изкажат срещу предложените разпоредби от страх да не бъдат подложени на репресии, когато се приберат у дома.
В своето възражение Германската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите пише, че предложенията на Турция се различават от типичните германски приготовления на дьонер и че разпоредбите могат да доведат до икономически проблеми за кебапчийниците, както и до потенциални съдебни спорове.
Германската икономика за производство на кебап не трябва да се съобразява с турските правила, се казва в изявлението на асоциацията.
„Разнообразието на кебапа трябва да бъде запазено“, заяви асоциацията.
