Морските дарове играят важна роля в икономиката, храненето и културата на САЩ - от омара до пикшата и морските водорасли. Страната е един от най-големите производители на морски и водни храни в света, но и вторият по големина вносител на морски храни.
Чрез задълбочен анализ на данни и изчисления изследователите от Университета на Мейн установиха, че САЩ могат да постигнат независимост от морските дарове или да задоволят всички свои нужди от тях чрез собствено производство. Но според новото им проучване в академичното списание Ocean Sustainability, публикувано от Nature, „постигането на по-голяма независимост от морските дарове ще изисква промени в поведението на потребителите, инвестиции в инфраструктура и непрекъснато адаптиране към изменението на климата“.
Според изследователския екип постигането на независимост от морските дарове предлага на САЩ възможности за подобряване на хранителните навици, както и на индивидуалната и националната продоволствена сигурност, особено при смущения в глобалните вериги за доставки. Въпреки способността си да разчита единствено на морските дарове, които произвежда, страната изнася по-голямата част от тях и внася 80-90% от морските дарове, които американците консумират.
„Има тенденция да се забравя, че морските дарове са неразделна част от националната хранителна система, но постигането на по-голяма независимост от морските дарове може да подобри равнопоставеността, здравето и да предпази от изменението на климата“, казва Джошуа Стол, доцент по морска политика в Университета на Мейн, който е съавтор на проучването заедно с докторанта Сахир Адвани и докторанта Толулопе Ойикеке.
Изследователите провеждат проучването, като използват данни за потреблението и производството за период от 50 години - от 1970 г. до 2021 г. - за страната и нейните седем региона, класифицирани от Регионалния съвет за управление на риболова на САЩ. Тези региони са Нова Англия, Мексиканският залив, средната част на Атлантическия океан, южната част на Атлантическия океан, Аляска, западното крайбрежие, Хаваите и други щати. Въз основа на тези данни екипът определи степента, в която страната и нейните региони могат да задоволят търсенето на морски дарове чрез собствено производство, като 100 % означава потенциал за пълна независимост от морските дарове.
Консумацията на морски дарове в страната, особено на риба и други видове, които не са от черупкови организми, се е увеличила през последното столетие заедно с нарастването на населението и промените в кулинарните предпочитания, но не достатъчно, за да премине общия ръст на производството. Според изследователите потреблението на глава от населението е нараснало от 11,7 на 20,3 килограма. Производителите обаче са достигнали среден годишен производствен обем от 7,5 млрд. паунда, което би могло да осигури 21,4 паунда храна на глава от населението.
Въпреки големия производствен обем, съвсем наскоро САЩ успяха да задоволят само 76% от търсенето на морски дарове със собственото си предлагане в периода 2012-2021 г. Според изследователите този показател, приличащ на самодостатъчност на морската храна, и способността за постигане на независимост се колебае през последните 50 години - от най-ниските 59% до най-високите 110%. Несъответствието между действителната независимост от морските дарове и способността за нейното увеличаване идва от използването на голяма част от добиваните продукти за глобален износ или като риба за стръв за по-доходоносни видове.
„Тъй като се стремим да повишим своята самостоятелност по отношение на морските дарове, имаме потенциала да преразгледаме потреблението си на добиваните видове. Като се съсредоточим върху видове като херинга, хамсия и други по-рядко консумирани видове вместо тези, които изнасяме или използваме за стръв, можем да се възползваме от тяхната изключителна хранителна стойност, богата на омега-3 мастни киселини и основни хранителни вещества. Тази промяна не само ще засили вътрешните ни доставки на морски дарове, но и ще допринесе за по-устойчива, достъпна и здравословна хранителна система“, каза Ойикеке.
Потенциалът на САЩ за постигане на независимост от морските дарове се определя най-вече от Аляска, където през последните три десетилетия се добиват две трети от годишния добив на морски дарове в страната. С възможността да задоволи 27 000% от регионалното си търсене на морска храна с производство, което достига своя връх от около 6 млрд. паунда през 2015 г., тя се оказва най-самостоятелният регион. Средноатлантическият регион обаче е най-малко самодостатъчен, като е в състояние да задоволи само седем процента от търсенето на морска храна през половин век.
От 1971 г. до 2021 г. Нова Англия е третият най-самодостатъчен регион в страната. Капацитетът му за самодостатъчност се колебае през годините, като достига своя връх през 1979 г. със способността да задоволи 179% от търсенето на морски дарове. Оттогава насам обаче неговата самодостатъчност рязко спада и през 2021 г. може да задоволи само 36% от търсенето чрез собствено производство „поради исторически свръхулов, правила за улов и нарастващо общо потребление на глава от населението“, се посочва в проучването.
„Трудно е да се предвиди какво ще се случи в бъдеще, но продължаващите усилия за възстановяване на риболова в залива на Мейн и зараждащият се, но процъфтяващ сектор на аквакултурите могат да спомогнат за увеличаване на потенциала за самодостатъчност в бъдеще“, каза Ойикеке.
Въпреки че САЩ са способни да постигнат независимост от морските дарове, изследователите заявиха, че консумацията им на глава от населението от 20,3 килограма не отговаря на препоръките на Министерството на здравеопазването на САЩ, които са 26,07 килограма.
За да се повиши независимостта и да се постигнат по-добри резултати в храненето, изследователите заявиха, че индустрията трябва да работи за стимулиране на промени в предпочитанията на потребителите, особено за включване в диетата им на риби, които обикновено се използват само като стръв; както и за увеличаване на производството на черупчести, за да се задоволи настоящото търсене на тези видове чрез инвестиране в малки общностни аквакултури.
Те трябва също така да премахнат пречките пред достъпа на исторически маргинализираните групи от населението и да преобразят инфраструктурата, за да обслужва по-добре местните и регионалните пазари, като инвестират в повече хладилни складове, достъп до крайбрежието и дистрибуторски мрежи. Освен това изследователите заявиха, че всички предприети действия трябва да отчитат възможните въздействия на изменението на климата.
„Тъй като се обръща все по-голямо внимание на връзката между социално-икономическото благосъстояние, човешкото здраве и храната, сега е моментът да се инвестира в повишаване на самостоятелността при използването на морски продукти. Като се имат предвид настоящите нива на производство на морска храна, това не е недостижимо“, каза Стол.
