Емисиите на парникови газове (ПГ), свързани с глобалните вериги за доставка на храни, предизвикани от хранителните режими, могат да намалеят със 17%, ако хората променят избора си на храна към по-растително хранене, показва ново проучване.
Изследователите смятат, че понастоящем свръхконсумиращите 56,9 % от световното население биха спестили 32,4 % от глобалните хранителни емисии, ако променят начина си на хранене към диетата за планетарно здраве, предложена от Комисията EAT-Lancet.
Публикувайки резултатите си в Nature Climate Change, международна група изследователи отбелязват, че преминаването към планетарния здравословен хранителен режим би балансирало 15,4-процентното увеличение на глобалните хранителни емисии от преминаването към по-здравословен хранителен режим на населението, което в момента консумира недостатъчно (43,1 % от световното население).
В рамките на страните потребителските групи с по-високи разходи обикновено причиняват повече емисии от храненето поради по-високия прием на червено месо и млечни продукти. Това проучване показва, че богатите страни консумират диети с високи емисии, но показват относително по-ниски нива на неравенство, докато много бедни страни са склонни да имат диети с по-ниски емисии, но с по-високи нива на неравенство.
Кореспондиращият автор, д-р Юли Шан, от Университета в Бирмингам, коментира: „В сравнение с продуктите на растителна основа, продуктите на животинска основа имат по-голям потенциал за намаляване на емисиите.
„Трябва да се стремим да намалим свръхконсумацията на продукти с високи емисии в богатите страни, като например говеждото месо в Австралия и САЩ, особено за богатите потребителски групи, които консумират прекалено много, което би спомогнало за постигането на значителни ползи за здравето и климата.“
Изследователите казват, че въвеждането на стимули, като например ценообразуване на въглеродните емисии, екомаркировка и разширяване на предлагането на продукти с по-малко интензивни емисии, като например вегетариански храни, може да насърчи потребителите да променят начина си на хранене.
Добре проектираната хранителна среда може да промени хранителните навици на жителите, а паралелното развитие на градското планиране и инфраструктурата може да спомогне за намаляване на времевите и финансовите бариери, които спират хората да възприемат по-здравословен начин на хранене.
Експертите обаче отбелязват, че в страни като Монголия, където диетата е силно зависима от червеното месо и млечните продукти поради традиционния номадски начин на живот, промяната на храненето може да не е осъществима, но е необходимо да се подобри националното образование в областта на храненето.
Авторът кореспондент, професор Клаус Хубачек от Университета в Гронинген, заяви: „Страните с ниски доходи са изправени пред по-големи предизвикателства при постигането на по-здравословен начин на хранене, като повече от 1,5 милиарда души с ниски доходи по света не могат да си позволят разходите за диетично хранене, съобразено с изискванията на планетарното здраве.
„Промяната в начина на хранене изисква увеличаване на консумацията на храни, но Африка на юг от Сахара, както и Южна и Югоизточна Азия, от десетилетия изпитват застой в ефективността на селскостопанското производство и не могат да произвеждат, нито да си позволят да внасят необходимите храни.
„Ефективността на селското стопанство трябва да се повиши чрез различни мерки, като например техники за управление на културите и почвите и въвеждане на високодобивни сортове култури. Но делът на богатите на хранителни вещества продукти във вноса на храни трябва да се увеличи - наред с намаляването на рестриктивните търговски политики, които обикновено водят до повишаване на цените на храните.“
Изследователите отбелязват, че бедните слоеве от населението често избират по-евтини, калорични храни с по-малка хранителна стойност. Високата цена и ниската достъпност остават най-големите пречки пред тези хора да избират по-здравословен хранителен режим - което означава, че усилията в областта на политиката трябва да се съсредоточат върху това да се направи храната по-евтина и достъпна, особено за групите с по-ниски разходи.
В проучването се оценява неравномерното разпределение на емисиите от хранителните продукти (включително емисиите от земеползването и емисиите извън стопанствата) от 140 хранителни продукта в 139 държави или области, обхващащи 95 % от световното население. То разкрива степента на неравнопоставеност на хранителните емисии в рамките на страните въз основа на подробни данни за разходите.
Първият автор, Yanxian Li, докторант в Университета в Гронинген, добавя: „Целта на сценария за промяна на хранителния режим е да се оценят потенциалните последици от намаляването на емисиите в хранителната система в резултат на промяна на избора на потребителите, вместо да се принуждават всички да приемат еднакъв хранителен режим.“
Съставът на световното производство на храни ще трябва да се промени значително, за да се адаптира към значителните промени в търсенето, ако се следва пътят от месо към растения.
Промените в начина на хранене биха наложили глобалното предлагане (в калорийно съдържание) на червено месо да намалее с 81%, на всички захари - със 72%, на грудки - със 76% и на зърнени храни - с 50%, докато това на бобови растения и ядки се увеличи с 438%, на добавени мазнини - с 62%, а на зеленчуци и плодове - с 28%.
Промененото търсене на храни може да доведе до колебания в цените на селскостопанските продукти и земята на световните пазари, което да предизвика странични ефекти между различните категории храни или в други нехранителни сектори - като например стимулиране на производството на биогорива - и частично да компенсира ползите от промяната в начина на хранене.
