Понастоящем компании и институти работят върху биотехнологични процеси за производство на млечни продукти без използването на крави: при т.нар. прецизна ферментация яйчните и млечните протеини се произвеждат с помощта на бактерии, дрожди или други гъбички. В резултат на това се получават храни като мляко или сирене с познат вкус и текстура.
Поддръжниците се надяват, че това ще доведе до по-устойчиво производство на храни, тъй като богатите на хранителни вещества протеини могат да се произвеждат с използване на по-малко ресурси. Но дали потребителите ще приемат такива продукти? Изследователи от университета в Гьотинген са установили, че голяма част от германските потребители са готови да опитат и да купуват сирене, произведено по този начин. Резултатите от проучването са публикувани в международното списание Future Foods.
Проучването, което е проведено в сътрудничество с LI Food - Landesinitiative Ernährungswirtschaft Niedersachsen и Германския институт за хранителни технологии (DIL), се основава на представително онлайн проучване с около 2000 участници. Изследователите анализират как различните аспекти на информацията влияят върху приемането на сиренето, произведено по този начин. Те анализираха потенциалните възможности и рискове на технологията, включително връзката ѝ с устойчивостта, въздействието върху селското стопанство и качеството на продукта.
Като цяло информацията оказва незначително влияние върху това дали потребителите биха опитали или купили сирене от прецизна ферментация. Единствено споменаването на технологичната генетична модификация на микроорганизмите, необходими за производствения процес, води до леко и значително по-ниско желание за опитване на продукта.
Респондентите бяха изправени и пред потенциалните предимства и недостатъци на тази технология. Установено е, че подчертаването на постоянно високото качество на продуктите и предимствата по отношение на околната среда и хуманното отношение към животните, в частност, увеличава готовността за опитване на такова сирене. Ситуацията е различна, когато потребителите са информирани за възможните рискове; например, че фермерите биха могли да загубят източника си на доходи поради новата технология или че големите компании биха могли да упражнят твърде голяма власт на пазара. Тези аспекти намаляват най-много желанието да се купува и плаща за такова сирене.
"Нашето проучване показва, че потребителите в Германия са отворени за сирене от прецизна ферментация, ако са информирани за ползите и високото качество на продукта. Важно е обаче комуникацията да се разработи внимателно, за да се отговори на опасенията относно въздействието върху традиционното земеделие", обяснява първият автор д-р Сара Кюл, ръководител на катедрата по маркетинг на хранителни и селскостопански продукти в Университета в Гьотинген.
Съответните продукти вече са пуснати на пазара в САЩ; разрешението в Германия и Европейския съюз (ЕС) все още се очаква. Технологията сама по себе си не е нова - тя вече се използва при производството на лекарства като инсулин.
