Ново изследване, което е от голямо значение за общественото здраве и безопасността на храните, потвърждава, че пастьоризацията ефективно инактивира силно инфекциозния вирус на птичия грип H5N1 в млякото.
Това откритие идва, след като по-рано тази година в Тексас за първи път бе открит вирусът в млекодайни крави и сурово мляко, където бе установено, че млекодайни крави са заразени с високопатогенния птичи грип, или H5N1, в първия известен случай на разпространение на вируса сред добитъка.
От избухването на епидемията в Тексас през март 2024 г. H5N1 е открит при около 200 животни и трима души в 12 щата, според Центровете за контрол и превенция на заболяванията. Вирусът бързо беше открит в сурово мляко, което накара изследователите да проучат дали млечните продукти представляват риск за потребителите.
Проучването е публикувано в Journal of Virology и дава увереност, че настоящите методи за преработка на мляко са достатъчни, за да предпазят потребителите от този опасен патоген.
За да разшифрова обхвата на вируса, д-р Ерика Спакман, вирусолог в Министерството на земеделието на САЩ (USDA) в Атина, Джорджия, работи с други изследователи, за да тества близо 300 млечни продукта от 132 преработватели.
Резултатите от изследването подчертават, че в пробите няма следи от инфекциозния вирус. Самата Спакман заяви: "Млякото е безопасно. Подобно на бактериалните патогени, които се срещат в млякото, или други вируси, които биха могли да се появят в млякото, въведените санитарни процеси премахват патогените."
По-нататък Спакман отбеляза, че тръбопроводът за преработка на мляко включва множество нива на защита, и подчерта, че микробиологичното наблюдение на млечните продукти може да идентифицира патогени, а млякото от крави с мастит или други болестни състояния не влиза в хранителните доставки.
"И накрая, загряването по време на процеса на пастьоризация може да унищожи H5N1 и други, по-често срещани бактериални патогени", добави Спакман.
Птичият грип заразява и се разпространява главно сред мигриращите птици и може да се предаде на домашните птици, но е открит и при други животни. Напоследък сред тях са котки, кучета и млади кози, както и полярна мечка в Аляска и слонски и кожести тюлени в Антарктика. Откриването на H5N1 в млечни ферми през март обаче беше неочаквано, тъй като вирусът никога преди това не е бил откриван при млекодайни говеда.
След откритието диагностичните тестове показаха, че в суровото мляко има инфекциозна форма на вируса, което предполага, че вирусът преминава от крава в мляко. Тази констатация накара Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) и Министерството на земеделието на САЩ да проучат дали пастьоризацията ефективно елиминира рисковете за потребителите.
От 18 април до 22 април 2024 г. изследователите използват PCR в реално време, за да анализират 297 проби от пастьоризирани млечни продукти на дребно, включващи 23 вида продукти, събрани от 17 щата.
"Направихме тест за жизнеспособност, за да открием жив вирус, и се постарахме да бъдем максимално чувствителни, за да получим дори и най-малкото количество вирус, но не успяхме да открием нищо", продължава Спакман. След това, използвайки PCR, изследователите успяват да идентифицират вирусен генетичен материал в 20 % от пробите.
Коментирайки откритията, Спакман обяснява, че "изглежда, че вирусът просто е напълно инактивиран".
В заключение водещият изследовател заяви, че според нея последните открития "ни дават увереност, че това, което правим - пастьоризацията - ни предпазва от това, за което не знаем".
