Изследователи от Университета Мартин Лутер в Хале-Витенберг (MLU) са открили "малка мутация" в генетичния материал на ечемика, която "гарантира, че тези растения се развиват по-бързо и по този начин цъфтят по-рано от утвърдените сортове ечемик".
Авторите на изследването подчертават, че добивите от растенията "остават същите" дори при наличието на "малката мутация".
Изследването е публикувано в Journal of Experimental Botany. Според изследователите откритията са благоприятни, тъй като според тях растенията "потенциално биха могли да се адаптират по-добре към последиците от изменението на климата и да продължат да дават стабилни реколти".
"Генетичното разнообразие на сегашните сортове ечемик е ограничено, което означава, че те могат само умерено да се адаптират към променящите се условия на околната среда в хода на изменението на климата", обяснява ръководителят на изследването д-р Андреас Маурер от Института по селскостопански и хранителни науки към МЛС. Наблюдението му подтиква изследователите да търсят начини за по-добро адаптиране на културите към тези нови условия в бъдеще.
В проучването е установено, че генът ELF3 (Early Flowering3) е съществен компонент на циркадния часовник на растенията. Изследователите го определят като "цяла мрежа от гени и протеини, които контролират различни процеси в растенията, за да могат те например да реагират на ритъма ден-нощ и на годишните времена".
В рамките на своите полеви опити и експерименти в оранжерии екипът изследва различни естествени варианти на гена ELF3 в почти генетично идентични растения чрез кръстосване на утвърден сорт ечемик (Barke) с различни диви ечемици. На свой ред те откриват, че въпреки че генетичният му код се различава само в една точка в сравнение с установения вариант ELF3, растенията се развиват значително по-бързо.
В сравнение с растенията, носещи утвърдения вариант ELF3, те твърдят, че тези растения са цъфнали до 18 дни по-рано при оранжерийните опити и до четири дни по-рано при полските експерименти.
"В зависимост от метеорологичните условия дори тези четири дни могат да окажат значително влияние върху добивите, тъй като растението може да завърши важни етапи от развитието си, преди да се случат възможни вредни събития", обясняват изследователите.
"Кръстосването с естествените варианти на дивия ечемик често е съпроводено със загуба на добив. Забележително е, че в нашето изследване случаят не беше такъв", допълва Маурер.
Ечемикът със специалния естествен вариант ELF3 даде сравними добиви. Изследователите твърдят, че резултатите от проучването могат да помогнат за създаването на нов, устойчив на климатичните промени ечемик.
"При кръстосването с естествения вариант установихме, че ечемикът може да цъфти преди настъпването на сухия период и по този начин да осигури по-висок добив в сравнение с по-късно цъфтящите сортове. Такива адаптации са необходими, за да се осигури снабдяването с храна в света в условията на глобално затопляне", заключава ученият в областта на селското стопанство и храните Таня Зан.
