Религиите поставят сериозен отпечатък върху храните, които консумираме. Много от обичаите са се съхранили и до днес.
Католицизъм
„В католическата църква причастието е ритуалът, който изразява максималното сливане с божествената сила, благодарение на която съществуваме”. Това е цитат от учението на църквата. Така например манастирът „Сан Бенедето“ (рухнал след земетресението през 2016 г.) в своите принципи издава инструкции на монасите, предназначени за приготвяне на храната, така както и на братята от религиозните братства. Те дори произвеждат абатска бира Нурсия. Важно е и хлябът (нафора – осветен при литургия, с голяма символика), предназначен за причастие. Не само при католицизма, но и в цялата християнска традиция, хлябът е символът на могъщество и на сила. Докато православните християни в Гърция го приемат за причастие леко потопен във вино, на хората, които са присъствали на литургията се раздава благословена кръгла погача от хляб, разрязана на парчета (просфора).
Книгата за кухнята на манастирите е синтез на всичко това. Всъщност, има и сезонни рецепти, изброени в списък, свързани с главните празници, Коледа и Великден, както и през периода на великите пости. Освен това, има указания за приготвяне на лечебни ликьори и вина от къпини или боровинки, от пелин или от мента, от копър или коприва.
Източноправославните празници би трябвало да са ни добре познати, включително и храните, които се консумират на тях – шаранът на Никулден, яйцата, козунака и агнешкото на Великден, печеното агне на Гергьовден, рибата на Благовещение, пиле за Петровден, грозде за Света Богородица и т.н.
Юдеизъм
Религиозната еврейска кухня е кашер, един термин, който означава „подходяща” храна. Това означава, че можем да се храним само с меса от преживни чифтокопитни животни, докато клането е с обезкървяване. Затова Тората (Законите от Всевишния) забранява евреите да се хранят с кръв. Друг важен закон е да не се смесва месо и производни продукти от прясно мляко в едно и също ядене. „Това означава, че в една къща кухненските съдове за двете групи от храни се държат и използват поотделно и се мият в две различни мивки”, уточнява Джения Нахмани, израилтянка, която живее в Милано, където преподава еврейски език и култура.
Неразривните връзки между кухнята и религията в юдеизма са обяснени от писателката Елена Ловентал в нейната последна книга „Добър апетит, Елия“. В нея се отдава голямо внимание и на ритуалите, и на вярванията. Тук тя пише, че най-големият празник за евреите е Великден (еврейската Пасха), с който се чества освобождението им от робството на Египет. По време на вечерята, наричана седер, всичките жестове са определени от ритуала и започва да се яде, но първо пристъпвайки към четенето на Хагада, един от текстовете за молитва. Главното в дните преди Пасха е човек да яде безквасен хляб - маца. В къщата не трябва да се съхранява дори и минимално количество мая за хляб, която се премахва с ритулано чистене, което предхожда вечерята. На пасхалната вечеря се пият четири чаши вино – за четирите фрази на Всевишния към децата на Израел, а петата е за пророк Елиау. Седем дни се яде безквасният хляб – маца, твърдо сварено яйце, паста от фурми, ябълки и ядки. Седи се на пода върху възглавници. По време на Новата година, която се пада между септември и октомври, евреите похапват ябълки с мед за едно най-сладко начало на годината, която идва.
А празникът Пурим е през месец март и се празнува моментът, в който народът на Израел се е спасил от изтреблението от заговора на Аман, съветникът на краля на Персия. Това е един истински химн на опиянението. Забранено е да бъде показно бляскаво, като всички са поканени не да се напиват с вино, а да вкусват бавно и с наслада заради радостта от избавяне от опасности. Менютата на еврейските празници са описани и в книгата, която наскоро излезе - Еврейски рецепти на Сонда. Риби „кашер“ например са: шаран, скумрия, херинга, сьомга, а меса кашер – говеждо, телешко, овче и птиче месо.
Ислямът
Писано е в Корана: мюсюлманите имат абсолютна забрана да консумират свинско месо в каквато и да е форма. Свинята е смятана за мръсно животно. Същото противопоставяне на чисто и мръсно е при клането на животното и цели то да е изчистено от кръвта. Забранени са и мъртви животни, удушавани, убивани или болни. Ключът между религията и храната в исляма е месецът на Рамадана, който следва лунния календар и съвпада приблизително с декември, когато всеки вярващ трябва да спазва строг пост. Контактът с храната през този период на посвещаване на молитва е ограничен до часовете, които следват залеза. „Яжте и пийте до момента, в който можете да различите светлината от тъмнината на зората на хоризонта на развиделяване” (стих II, 183-187 от Корана). „Нощната” кухня (ифтар, придружен с молитва) на Рамадана предвижда блюда, които укрепват тялото и духа след деня на молитви към Аллах и често е с използването на бобови варива, фалафел (кюфтенца от бакла или нахут) или гъсти супи на базата на бакла, овкусени с подправки.
По време на поклоненията, най-важното от които е това до Мека, обичаят е да се консумират фурми, свещеният плод на Пророка, цитирано в Корана: „…най-добрият е бъдещият живот за тези, които се страхуват от Идио, и тук няма да се направи и минимален грях от изплюването дори и на една костилка от фурма” (стих IV, 77). И пак с фурмата, придружена с чаша вода, се прекратява периода на поста. Също и медът е свещена храна, описана в Корана като „златисто оцветена напитка, която лекува хората. Сигурно това е знак за този, който знае как да размишлява”.
Обичани от небцето и от религията, са сладкишите, подсладени с мед, типични за страните на Близкия Изток, като баклавата или сладкиш с бадеми, сусам и мед, стига да не са придружавани от алкохол, което е друга забрана от Корана.
Традиционно арабската кухня се консумира с ръце, без помощта на прибори, като се оформят топченца с дясната (забранена е лявата, ръката на Сатаната) които се принасят направо към устата. И когато се предложи храна на един гост, като правило е двоен категоричен отказ, преди да я приеме с благодарност.
Храната си остава важна част от религиозните обичаи (които съвсем бегло маркирахме), затова когато не сте уверени в предпочитанията на гостите си с различни религии, имайте предвид и резервно вегетарианско меню.
Превод от италиански: Мая ГЕЛЕВА
