Семинарът „Перспективи за развитие на биологичното земеделие в страните от Югоизточна Европа” се проведе в края на юни 2016 г. в София. Факт е, че все повече земеделски производители се насочват към това производство, а потребителите търсят здравословна и не замърсена от изкуствени торове храна.
Статистиката красноречиво сочи, че към края на 2014 г. в Министерство на земеделието и храните са регистрирани 4 092 биологични производители, преработватели и търговци, а в края на 2015 г. операторите в системата са над 4 800.
В последните пет години се очертава трайна тенденция на ежегодно повишаване на площите, върху които се прилагат методите на биологично производство, както и на сертифицираните екологично чисти райони. През 2014 г. общите площи възлизат на 74 351 ха, което е с около 40% повече спрямо предходната година. Трайно нараства и процентът на площите, включени в система на контрол от използваните земеделски площи за страната, като от 0,5 % за 2010 г. достига до 1,5 % за 2014 г.
Включването в системата на контрол и сертификация за биологичното производство е доброволно и нарастващият брой на производители, преработватели и търговци, показва, че все повече хора осъзнават ползите от този вид производство.
Основните култури, които се отглеждат в България по биологичен начин са трайните насаждения, които са средно 65% от общо култивираните площи. Отглеждани по биологичен начин са и зърнено-житните култури– основно пшеница, ечемик и овес, както и техническите култури, сред които слънчоглед, маслодайна роза, лавандула.
Един от основните сектори на биологичното производство у нас е лозарството и винопроизводството. Последната година общото производство на биологична растителна продукция е над 38 000 тона. Секторът на биологичното животновъдство в България също бележи трайна тенденция на увеличение. Най-голям дял от биологичното животновъдство през последната година се пада на пчелите – 18.5%, следвани от козите и овцете.
По принцип целта на био земеделието е да се опазват почвите, водите и био разнообразието, а ефектът от него е, че био храните предлагат здравословна алтернатива на конвенционалното индустриално производство на храни.
Био замеделието има и социален ефект, създава заетост в селските райони и повече работни места в сравнение Установено е, че био храните са по-полезни, тъй като съдържат повече витамини, минерали и антиоксиданти от конвенционалните си аналози, тъй като клетъчната структура на растенията не е нарушена от химическите добавки, съдържащи се в торовете, пестицидите и хербицидите.
Например, био млякото и био месото съдържат по-големи количества Омега 3 есенциални мазнини. Био продуктите са предпочитани, тъй като не съдържат остатъци от пестициди. Много са подходящи за производството на детски храни. Освен че суровините са биологично произведени, при преработката не се използват изкуствени подсладители, оцветители, консерванти.
Био плодовете и зеленчуците имат по-голяма трайност, защото съдържат по-малко вода и не съдържат остатъци от пестициди и растежни стимулатори с конвенционалното земеделие.
Анета Рангелова
