Германско проучване установи, че биологичното земеделие може да спести на държавите милиарди разходи за опазване на околната среда и климата. Картината обаче се влошава от факта, че добивите от биологично земеделие все още изостават значително от тези на конвенционалното земеделие.
За Германия и ЕС стимулирането на биологичното земеделие е политически приоритет и двете страни са си поставили цели за 2030 г.: ЕС се стреми към 25 % от обработваемата земя да се обработва по биологичен начин дотогава, съгласно водещата му политика в областта на храните, стратегията "От фермата до вилицата", докато Германия надхвърля тази цел и си поставя 30 %.
Според дългосрочно проучване, подкрепено от германското министерство на земеделието и публикувано наскоро от изследователи от Мюнхенския технически университет, ако тази цел бъде постигната, ще бъдат спестени до 4 млрд. евро от разходите за околната среда и климата, причинени от емисиите на азот и парникови газове.
Сравнявайки съответните отрицателни въздействия на биологичното и конвенционалното земеделие върху климата и околната среда и определяйки цената им, изследователите стигат до заключението, че тези скрити разходи на обработваемата земя са с 750 до 800 евро по-високи на хектар за конвенционалното земеделие.
В продължение на десет години изследователите са следили отблизо 40 биологични и 40 конвенционални стопанства, за да съберат и сравнят данните, обясни водещият автор Курт-Юрген Хюлсберген по време на представянето на проучването в Берлин.
По-малко азот, по-здрави почви
Според изследователя няколко ключови фактора помагат на биологичните ферми да бъдат по-малко вредни за околната среда от средностатистическите конвенционални ферми.
"От една страна, в биологичното земеделие се използва много по-малко азот: 20 килограма на хектар, в сравнение с общата средна стойност от 80 до 100 килограма в Германия", обяснява той. "Това е забележително постижение."
В биологичното земеделие не се използват минерални торове на азотна основа, като вместо това се разчита на органични торове като оборски тор или компост, както и на повишаване на плодородието на почвата чрез определени методи на земеделие.
Освен че се свеждат до минимум вредните емисии на азотен оксид, обяснява Хюлсберген, това означава също, че биологичното земеделие консумира много по-малко енергия, тъй като производството на синтетични торове е много енергоемко.
Накрая изследователят посочи и по-добрите резултати на биологичното земеделие, когато става въпрос за земеделските почви и тяхната способност да съхраняват въглерод, като по този начин работят като въглеродни поглътители.
Техниките, които често се използват в биологичното земеделие, като например разнообразни системи за сеитбооборот, адаптирани към характеристиките на земята, могат да донесат "огромни ползи за съхранението на въглерод", подчертава Хюлсберген.
По-добър отпечатък върху климата - но по-малко храна
Въпреки това тази розова картина е съпроводена с важна уговорка: биологичното земеделие все още произвежда значително по-малко храна на площ - т.е. по-ниски добиви - от конвенционалното си копие.
"Биологичното земеделие предлага много предимства: от стабилни цени до намалено внасяне на хранителни вещества и активни съставки в околната среда. Но проучването ясно показва, че биологичното земеделие изисква почти два пъти повече земя за единица зърно в сравнение с конвенционалното земеделие", обяснява Петер Бройниг, професор в Университета за приложни науки във Вайенстефан-Трисдорф.
За Брауниг този факт е от значение в условията на ограничена налична земя.
"В Германия и ЕС вече се нуждаем от повече земя за земеделие, отколкото е налична", подчертава той. "Всяко увеличаване на търсенето на земя, независимо дали от страна на предлагането или на търсенето, увеличава глобалния натиск върху природните зони с последици за климата и биоразнообразието."
Като пример: Ако едно стопанство премине от конвенционално към биологично земеделие, то ще се нуждае от повече земя, за да произведе същото количество храна като преди. Тогава тази допълнителна земя вече не може да се използва по начини, които са по-полезни за климата и околната среда, например чрез засаждане или опазване на горите.
"Ето защо фактът, че разширяването на биологичното земеделие винаги води до ползи за биоразнообразието и климата, все повече се поставя под въпрос в научната общност", заключава Бруниг.
Хюлсберген също така признава, че съществува "разлика в добивите в сравнение с конвенционалното земеделие".
Въпреки това той прояви оптимизъм и подчерта, че трябва да се предприемат мерки, които да помогнат на биологичното земеделие да навакса изоставането си. "Според мен това би било възможно - за целта са необходими научни изследвания, развитие и оптимизиране на системите", каза той.
Органични продукти = по-устойчиви на кризи?
В същото време биологичните земеделски производители и производителите на храни твърдят, че освен произведеното количество от ключово значение е и устойчивостта на производството на храни - и именно тук според тях биологичното земеделие има предимство.
За Тина Андрес, председател на германската асоциация на производителите на биологични храни BÖLW, това се илюстрира от тенденциите в цените на храните от началото на войната в Украйна.
Макар че цените както на биологично, така и на конвенционално произведените хранителни продукти в германските супермаркети се повишиха в резултат на инфлацията и увеличените производствени разходи, скоковете бяха значително по-малки за биологичните продукти.
Според данните, събрани от асоциацията, цената на маслото в германските супермаркети например се е повишила средно с 59% за конвенционалните продукти между ноември 2021 г. и ноември 2022 г. в сравнение с 29% за биологичното масло.
"Данните доказват: Андрес подчерта по време на неотдавнашна пресконференция: "Биологичните храни са стабилни по отношение на цената и действат като спирачка на инфлацията.
За BÖLW това е така най-вече поради факта, че биологичните стопанства не разчитат на синтетични торове и поради това не бяха засегнати от ценовите скокове, предизвикани от високите цени на енергията и прекъснатия внос на минерални торове от Русия и Беларус.
"Този потенциал трябва да се използва в полза на потребителите, селското стопанство и околната среда", заключи Андрес.
