През ноември 2015 г. се проведе пресконференция с кръгла маса на тема „BG продукти на масата!”. Официални гости на събитието бяха г-жа Десислава Танева, министър на земеделието и храните, Васил Грудев – заместник-министър на земеделието и храните и Румен Порожанов, изпълнителен директор на държавен фонд „Земеделие”. Министерството е определило критерии за балансирано развитие на земеделието. По отношение на заетостта в бранша трябва да се формират облекчения за по-ефективно развитие. От началото на 2016 година Министерството на земеделието за първи път ще започне плащане на съответно финансиране за по-високо ефективно производство по мярка „сътрудничество” така, че този процес на взаимодействие да е най-добър за всички.
Заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев заяви, че дискусията е посветена на липсващото звено между земеделието и храните. Сподели, че е скъсана връзката между тях, така че има проблеми между производството и преработката. Той се изкуши да влезе в проблема чрез цитиране на програмата за развитие на селските райони. Причината е една от малкото революции в сферата на нейното подпомагане чрез осезаемата идея за прилагане на подмярка 4.2., която третира връзката между производството и преработването. Най-напред се поставят изисквания за суровинна обезпеченост на проектите. Тя трябва да бъде или от собствено производство на самия бенефициент, или от български производители. В хода на дискусията се обсъдиха критериите за оценка относно подпомагането на родната продукция. В старанието да се създаде тази връзка трябва да има по-голям процент от вносни суровини, както и приоритетно подпомагане на чувствителните ключови сектори с български суровини от родното производство.
Румен Порожанов, изпълнителен директор на държавен фонд „Земеделие”, изрази готовността на областните дирекции, като подчерта, че наредбата е ясна и вече са проведени съответните обучения. Каза, че обработката на документи по наредба 4.1. вече е приключила. Предвиденото по мярка 121 през септември е изместило малко това от подмярка 4.1. Но, намерението е до края на 2015 г. да има сключени договори и по нея. Има проекти за производство на плодове, зеленчуци, месо, мляко и други. Понастоящем се прави анализ на суровинната обезпеченост за тях.
Николай Вълканов от фондация ИнтелиАГРО коментира „Суровинната обезпеченост на преработвателните предприятия в България”. Той призова за сериозно земеделие с прилагане на всякакви научни анализи. Данните от работата на анализаторите по време на техните наблюдения трябва да стигат до потребителите. Всеки трябва да бъде отговорен за извършеното от позицията на своята гледна точка. Темата на дискусията е производството на селскостопански продукти от влизането на България в Европейския Съюз до тази година. Най-голям дял имат чувствителните сектори, като житните култури, животновъдството и производството на плодове и зеленчуци тъй, като от тях има най-належаща необходимост както на вътрешния пазар, така и за износ. Той изтъкна, че в момента в България се произвеждат прекалено много маслодайни култури, а се внасят отвън земеделски, като птиче месо, мед, овче и краве сирене. Преработката се осъществява там, където МЗХ е обезпечило суровините. Например, 35 – 38% пшеница, 33 – 35% царевица и 35 – 50 % слънчоглед се преработват в България, а не в чужбина, като се изнасят за там. Относно чувствителният сектор за преработка на месо – близо 100% от говеждото е внос, а 2/3 от свинското и птичето – също. Що се касае до млякото – 15% е внос, като едва 50% от произвежданото такова се преработва в мандрите, а другите 50% - от посредниците.
Преработката на плодове и зеленчуци – собствена продукция – не може да се достави направо от градинарите. По статистически данни най-динамичните подотрасли на преработка за износ са на първо място маслото от рапица, на второ – брашната и т.н. Преработката на плодове и зеленчуци се намалява, а експортният потенциал нараства. Особена трудност за преработвателите е липсата на работна ръка както за плодове, така и за зеленчуци. За целта трябва да се внедри по-механизирано прибиране на продукцията и така - намаляване на сектора „човешки труд”, за който трябва да има по-висока доходност. Политиката в сектора имаше нужда от балансиране след първите седем години от влизането ни в Европейския Съюз. Трябва да има съответна подкрепа със субсидии, а не да се намалява ефективността на производството. Трябва да се предприеме разширяване и механизация на сегашните сектори. Така те ще станат по-конкурентноспособни на пазара. Европейските субсидии допринасят за стимулиране производството на суровини при значително по-подходящи критерии на производство. Стимулират се инвестиции, особено в ключовите сектори. Трябва да се направи още по-голямо подобрение на програмата за развитие на селските райони в посока на собственици на земя, на доставчици, както и на откриване на повече работни места. Когато говорим за земеделие, то трябва да бъде част от глобалната икономика, като например електричеството и някои други отрасли. Накрая, но не на последно място, трябва да се отбележи, че всички участници по веригата са важни, като се започне от фермерите и се стигне с връзката им с търговците, преработвателите и доставчиците. Трябва да се вземе предвид и качеството, което е много важно и за вътрешния, и за външния пазар, както и ролята на търговците и тяхната връзка с техните контрагенти.
Последен взе думата Владислав Цветанов, началник отдел „Конкурентноспособност на земеделието” от МЗХ на тема „Възможности за инвестиции в производство и преработка на земеделски суровини – предстоящи приеми на проекти”. Той отбеляза, че по отношение на програмата за развитие на селските райони иска да обърне внимание на едно лого, а именно „една цел – много възможности”. Така се финансират земеделските производители и преработватели. Това включва един дълъг процес в разработката на наредбата – широка дискусия, направена с всички браншови организации. Подмярка 4.2. е наследник на мярка 123 от 2007 година. Какви дейности подпомага тя? Мярката съ-финансира и квалификация на инженери. Тя включва пълен финансов пакет, предоставен на кандидатите като бизнес-намерение. Тъй, като доста често селските стопанства са малки, мярката е насочена към по-големите, а малките земеделски стопани са включени в друга мярка, която ще излезе през 2016 г. Затова е направено и разграничението. Допустими са предприятия и от преработвателния сектор, но крайният продукт е земеделски. Има и ограничения от европейски норми. Няколко пъти е цитирана и темата за приоритетите.
По тази мярка има нужда от анализ. Подмярка 4.1. е насочена към селските стопани. Трябва да се осъществи хоризонтално прилагане на мерките за този чувствителен сектор, за оптимална енергийна система и иновации, за производство на биологични продукти и за тяхното консервиране, както и за цели земеделски стопанства и техните преработватели. Това ще увеличи заетостта в селските райони, особено в слабо развития Северозападен. Всеки един кандидат има своя шанс. Достатъчна е по-ефективна заетост при производството на храни. По отношение на допустимостта всички са равноправни. Диапазонът на допустимите инвестиционни разходи е широк – до максимум 3 000 000 евро. Всеки трябва да извлича максимума от инвестирането. Целта е да се създават нови предприятия. За малки и средни такива, например, съ-финансирането е 50%, а за големи – 45%. Суровинната обезпеченост за първата прогнозирана година е 50%. Тя включва минимум 30% от български селскостопански продукти. Това е стимул на български преработватели за контакти със селските стопани – доставчици на суровия материал. Капацитетът на натоварване на машините в процеса на преработка е минимум 50% от целия. Не на последно място – селските стопани трябва да съберат минимум 10 точки от критериите по подмярка 4.2. Общият бюджет е от 100 000 000 евро, като периодът на прием на молбите е от 30-ти ноември до 18-ти декември 2015 година. Очаква се засилен интерес от страна на кандидатите. Ние ще им помогнем да структурират своите проекти и по най-ефикасен начин да се разпредели бюджетът, за да може бизнесът да започне да носи печалба. Трябва да се наблегне и на сдружаване на селските стопани по време на предлагането на техните стоки на пазара.
Мая Гелева
