проф. дин Анджей Ковалски – Директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствието – Национален изследователски институт във Варшава
проф. д-р Димитър Николов – Директор на ИАИ, София
През тази есен в Полския институт в София се проведе научната конференция за обмяна на полския опит на тема: „Селското стопанство и селските райони на Полша в оперативна селскостопанска програма през 2014-2020 г. и след 2020 година. Тя бе под патронажа на Негово превъзходителство Кшищов Краевски, извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България, на Румен Порожанов, министър на земеделието, храните и горите на Република България.
Павел Хмиелински от Института по земеделие и хранителна икономика в Националния научноизследователски институт във Варшава, Полша, изнесе кратко резюме на тема: „Местни хранителни системи в контекста за развитие на селското предприемачество”. Целта е да охарактеризира новите форми на предприемачество в семейните селски стопанства в рамките на развитието на късите хранителни вериги. Анализ на изменението в пазарната дейност и използването на човешките ресурси в различни селскостопански групи посочва нуждата от подкрепа, диверсификация на пазарната дейност на семейните селски стопанства.
Полша, като държава с голям дял в малките семейни селски стопанства, може да изгради свой модел за конкурентноспособно развитие на земеделието чрез разработване на къси доставящи хранителни вериги, скъсяване на пътя на храната от производителя и от преработвателя до консуматора.
От една страна, това включва вертикалната интеграция на веригата от преработватели, чрез осигуряване на база от суровини, създавайки мрежа от дистрибутори и продавачи, а от друга страна - това е проява на предприемаческия дух на дребните селски стопани, ориентирани към производство на висококачествена храна за местния пазар. Сътрудничеството между производителите на храни, включени в късите доставни вериги изисква спечелването на доверие и разработване на връзки с обществения сектор и с обществените организации. Това позволява включването в хранителната верига на малки производители, които използват традиционни производствени техники, а също така, и тези, които нямат подходящи сертификати. Добре би било да се анализират една от най-добре организираните дистрибуционни мрежи от този тип в Полша. Доставката по късата хранителна верига се организира чрез платформа за пазаруване он-лайн и чрез добре разработена система за дистрибуция, в голям магазин със склад и пунктове за съхранение на поръчваните стоки. Включени са повече от 100 доставчици на селскостопански хранителни продукти. Предлага се асортимент от 2000 висококачествени артикули в група от около 30 000 клиенти и консуматори. Ограничаването броя на посредниците позволи да се увеличи годишният доход на малките селски стопанства и на преработвателите на храни, включително и в мрежата, която представлява около 70% от цената от продажби на дребно на продукта, сравнено с 1-25% в традиционната дистрибуторска система. Това решение е възприето като една от подходящите благоприятни възможности за развитие на малките семейни селски стопанства, ориентирани към производството на традиционна и органична храна.
Засегната бе и темата за диверсификация на икономическите дейности като стратегия за справяне с предизвикателствата в селските райони. Дебатът за бъдещето на Общата селскостопанска политика след 2020 г. вече започна и търсенето на решения за справяне с предизвикателствата в селските райони бе в центъра на обсъжданията. Въпреки, че и до момента диверсификацията на икономическата дейност присъства в стратегическите документи на ЕС и е важна част от втория стълб на Оперативната селскостопанска програма през изминалия и настоящия програмен период, тя е застъпена в различна степен в страните-членки. Според доклад на Европейската Комисия от април 2017 г., през тази година едва 5.2% от всички земеделски страни в ЕС са диверсифицирали дейността си, като степента на диверсификация варира в много широк диапазон – от под 5% в Полша, България, Гърция, Румъния, Малта и Испания, достигайки 26% във Финландия, 31% - в Германия, 37.3% в Австрия, за да достигне най-висок дял от 52% в Дания.
Отчитайки икономическия растеж, регистриран през последните години в селските райони на страните с висока степен на диверсификация и на тези с по-ниска степен, поставя специален фокус върху диверсификацията на икономическата дейност за справяне с предизвикателствата в селските райони. Разглежда се в контекста на прилагането на втори стълб на Общата селскостопанска политика в Полша през преходния и текущия програмен период, като за целите са използвани данни от собствени проучвания и анкетно проучване, проведено през 2017 г. от колектив на Института за селскостопанска икономика. На тази основа са очертани основните предизвикателства пред развитието на селските райони в Полша.
Мая ГЕЛЕВА
