На 4 декември преговарящите от Европейския съюз постигнаха споразумение за дерегулация на растенията, създадени чрез нови геномни техники (NGT). Това решение на практика разглобява ключови елементи от досегашното законодателство на ЕС за ГМО за широка категория генетично модифицирани растения. Тези растения се ребрандират като „подобни на конвенционалните“, като същевременно за тях се запазват пълни патентни права. Въпреки че споразумението все още очаква окончателно одобрение, критиците предупреждават, че то представлява опасен политически избор, който премахва прозрачността, прикрива потенциалните рискове и прехвърля контрола върху хранителната система в ръцете на малък брой корпорации.
Новият закон създава специална категория генетично модифицирани растения, наречена „Категория 1 на NGT“ (NGT1). Тези растения се представят пред обществеността като продукти, които не са същински ГМО, под предлог че предвидените генетични промени биха могли да възникнат и по естествен път без намесата на генното инженерство. Според много експерти това твърдение не е научно издържано. По-важното е, че за тези растения не може да се гарантира липсата на риск за човешкото здраве или околната среда. Въпреки това Европейският съюз доброволно се отказва от възможността да идентифицира и контролира подобни заплахи, като напълно премахва оценките на риска и екологичния мониторинг за тази категория.
Ако това споразумение влезе в сила, потребителите вече няма да могат да разпознават дали храната, която купуват, е произведена от генетично модифицирани растения. Задължителното етикетиране за ГМО храни практически ще изчезне за продуктите от новата категория. Това е значителна промяна, тъй като съществуващите етикети за ГМО в момента са рядкост именно защото търговците избягват такива продукти поради масовото несъгласие на потребителите. Новият закон не решава опасенията на хората, свързани със здравето, околната среда или етиката, а просто ги прави невидими, отнемайки правото на информиран избор.
Прозрачността ще бъде запазена единствено при чувалите със семена, но дори и там етикетът няма да носи надпис ГМО, а ще бъде обозначен като „Категория 1 на NGT“. Твърди се, че това ще позволи на фермерите да поддържат производство без ГМО, но на практика законът не предвижда ефективни мерки, които да позволят на земеделците, включително на биопроизводителите, да предотвратят нежелано замърсяване. По този начин тежестта на доказателството се прехвърля изцяло върху тези, които искат да произвеждат чиста храна, докато тези, които въвеждат ГМО растенията, са освободени от надзор.
Основните бенефициенти от тази дерегулация са големите компании, които разработват и пускат на пазара патентовани ГМО растения. Те получават по-бърз достъп до пазара с минимален регулаторен контрол, като същевременно запазват ексклузивни патентни права върху своите продукти. Докато конвенционалните и органичните системи за селекция исторически са насърчавали биоразнообразието и регионалната устойчивост, корпоративните модели разчитат на силно стандартизирани и патентовани сортове. Фермерите, които използват такива семена, нямат право да ги запазват или засаждат повторно, което създава дългосрочна икономическа зависимост и ерозира тяхната автономия.
В същото време малките селекционери и фермерите, които желаят да избягват патентовани сортове, попадат в невъзможна ситуация. При липсата на методи за проследяване или аналитично откриване, от тях ще се очаква да докажат, че техните растения не нарушават патенти, докато притежателите на патенти запазват правото си да инициират съдебни действия по всяко време. Дори само заплахата от съдебен спор може да бъде финансово съсипваща за малките стопанства, които не разполагат с ресурсите на мултинационалните корпорации за водене на продължителни юридически битки.
Защитниците на новите техники твърдят, че генното инженерство ще осигури култури, които са по-устойчиви на климатичните промени, сушата и новите вредители. Тези обещания звучат привлекателно за фермерите, но реалността е по-сложна. Толерантността към суша е комплексна черта, която не може да бъде постигната просто чрез включване или изключване на няколко гена. Истинската селскостопанска устойчивост не се постига чрез изолирани генетични промени, а чрез разнообразие, здрави почви и земеделски системи, които наподобяват естествените екосистеми.
Дори и някои характеристики на тези растения да се окажат полезни в специфичен контекст, остава висящ големият въпрос за бъдещето на европейското земеделие. Изборът е между система, която е екологично обоснована и диверсифицирана, или такава, която е технологично задвижвана, зависима от патенти и контролирана от малък брой глобални играчи. Поради тези причини много организации призовават националните министри и Европейския парламент да отхвърлят сделката и да погледнат отвъд реториката за иновации, за да защитят демократичния контрол върху хранителната система.
Източник: Arc2020
