Д-р Саския Ван Рут от Университетския колеж в Дъблин обяснява как прекъсванията в веригата на доставки и икономическият натиск водят до увеличаване на измамите с храни в световен мащаб. Последните случаи подчертават спешната необходимост от координирани превантивни мерки, като например Европейската общност за борба с измамите с храни (EFF-CoP), за да се защити общественото здраве и да се гарантира целостта на храните.
Откакто хората започнаха да търгуват с храни, вместо да ги отглеждат за собствена употреба, измамите с храни са риск, свързан с доставките на храни. Тази практика включва различни начини за умишлено заблуждаване на другите относно съдържанието или стойността на даден хранителен продукт с цел незаконна печалба. В повечето случаи измамите водят до това, че потребителите не получават това, за което са платили, но в някои случаи могат да доведат до увреждане на общественото здраве, като хората плащат с здравето си или дори с живота си.
Това не е нов проблем, той е започнал преди хиляди години с фалшифицирането на основни продукти като вино, масло, хляб, мед и зърнени храни. С началото на преработката на храните – смилане на брашно и печене на хляб, смилане на подправки и производство на сирене – измамите с храни постепенно са се увеличили1. Оттогава измамите с храни продължават да съществуват, но стават все по-сложни, особено през последните десетилетия, като престъпниците стават все по-усъвършенствани в избягването на разкриване. От друга страна, методите за откриване също са се усъвършенствали с времето и през последното десетилетие усилията все повече се насочват към предотвратяване на измамите с храни, подкрепени от науката.
Как глобалната нестабилност променя уязвимостта към измамите с храни
Хранителните системи обикновено поддържат определен баланс по отношение на измамите с храни. Някои продукти и сектори са по-уязвими от други, което се дължи на възможностите, икономическите стимули и поведенческите фактори, както и на силата на съществуващите контролни механизми. Когато обаче в системата настъпи турбулентност, уязвимостите се променят, а това е лоша новина за рисковете от измами с храни. Настоящата глобална търговска обстановка, белязана от внезапни геополитически промени, променящи се споразумения и бързи промени в политиките, допринася за настоящата нестабилност. Международните вериги за доставки – често дълги, сложни и зависими от стабилни търговски потоци – са изправени пред предизвикателства. Транспортът, по-специално морското корабоплаване, играе жизненоважна роля в тази система. Неотдавнашните ограничения и прекъсвания доведоха до нови логистични предизвикателства. Контейнерните кораби следват фиксирани маршрути с много пристанища, което означава, че закъсненията в едно място могат да се отразят на целия регион. В сектора на корабоплаването, особено в Европа, се наблюдават повече закъснения, промени в маршрутите и проблеми с координацията. Тези логистични напрежения започват да засягат както времето, така и наличността на хранителните продукти.
В периоди на несигурност нараства рискът някои участници да се възползват от ситуацията – не от необходимост, а от опортюнизъм.
Някои износители отлагат доставките, докато вносителите се сблъскват с нарастващи трудности при осигуряването на място на корабите. Това не само забавя търговията, но и оказва допълнителен натиск върху хранителните предприятия да изпълнят ангажиментите си за доставки – често при ограничени маржове и нарастваща несигурност. Следователно, освен непосредствените ефекти от променящите се търговски споразумения, тези логистични сътресения носят допълнителни последствия, които се отразяват на цялата система. Когато този тип нестабилност се наложи, това води до огромна промяна в уязвимостта на системата към измами с храни, с преки последствия за хранителните предприятия. В отговор на това предприятията реагират по различни начини. Някои се адаптират в рамките на правилата, докато други могат да преминат етичните граници в стремежа си да останат конкурентоспособни или просто да оцелеят. В периоди на несигурност нараства и рискът някои участници да се възползват от ситуацията – не от необходимост, а от опортюнизъм.
Последни случаи на измама с храни: поуки от канелата, лука, маслото и чая
Тези събития подчертават взаимозависимата природа на глобалната хранителна система. Промените в търговската политика, логистиката и динамиката на пазара са взаимосвързани, а тяхното комбинирано въздействие може да доведе до повишен риск от измами с храни. Наличието на несигурност и напрежение в веригите за доставки просто увеличава вълната от измами с храни.
Това може да се наблюдава в различни страни, където през последните няколко години са възникнали проблеми с измами. Един пример е скандалът с канелата в САЩ. През 2024 г. САЩ се сблъскаха с голяма измама с храни и криза в областта на общественото здраве, свързана с тази подправка. Канелата, замърсена с олово, внесена от Еквадор и използвана в пакетчета с плодово пюре, причини оловно отравяне на стотици деца в САЩ. Разследванията разкриха, че оловен хромат е бил добавен към подправката, за да се подобри нейният цвят и тегло. FDA класифицира инцидента като умишлена измама и изтегли засегнатите продукти от пазара.
Истинската цена на този вид престъпление вероятно е огромна както от финансова гледна точка, така и като риск за общественото здраве.
Бяха издадени допълнителни заповеди за изтегляне на няколко марки смляна канела, продавани в дискаунт магазини, поради повишени нива на олово. FDA реагира с увеличаване на тестовете на вноса и призоваване на доставчиците на подправки да въведат по-строги контролни мерки за опасностите. Тази криза подчерта уязвимостите в глобалната търговия с подправки, особено в веригите за доставки, които се стремят да поддържат ниски разходи с всякакви възможни средства. Мерките, които могат да бъдат предприети, включват бързо и в реално време тестване на автентичността на подправките с помощта на евтини преносими инструменти. Това бързо се превръща в стандарт в добре контролираните вериги за доставки на билки и подправки.
Друг скорошен случай на измама с храни е инцидентът с силно замърсени лук, в резултат на който филипинските власти конфискуваха над 4 милиона бели лука, внесени контрабандно в страната от Китай.
Товарът е бил деклариран като съдържащ преработени пилешки ленти. Но при проверка и лабораторни изследвания на лука се оказа, че той е силно замърсен с тежки метали и салмонела. Това предизвика силни предупреждения от Министерството на земеделието (DA) срещу закупуването на вносен бял лук. Ръководителят на DA предупреди, че поглъщането на тежки метали може да доведе до рак или увреждане на органи, а салмонелата може да предизвика сериозно хранително отравяне или дори смъртни случаи. Пратките, транспортирани в два контейнера, с над 34 тона токсичен товар, са били с произход от Китай. Спекулира се, че пратките са били предназначени за САЩ, но поради „тарифната война“ са заседнали в транзит и за да се предотвратят големи икономически загуби, са били внесени контрабандно в страна, където (погрешно) се е смятало, че измамата няма да бъде открита.
Третият пример за скорошен случай на измама с храни е с любимото на измамниците зехтин. В края на 2024 г. и началото на 2025 г. властите в цяла Европа разкриха голяма измама със зехтин. Португалските регулаторни органи конфискуваха 16 500 литра нискокачествено олио за готвене, което е било неправилно етикетирано и продавано като зехтин. Те конфискуваха и 82 000 фалшиви етикети за „зехтин“, произхождащи от складове в португалските градове Авейро и Браганса. Съвместна акция на европейските правоприлагащи органи доведе до арести както в Испания, така и в Италия. Общо тези агенции конфискуваха невероятните 260 000 литра фалшифицирано зехтин. Продуктите бяха нискокачествени масла, смесени с продукти, фалшиво етикетирани като девствен или екстра девствен зехтин.
Последният пример за измама с храни е избран, за да покаже, че нито една храна или напитка не е защитена от престъпни лица. В случая, известен като скандала с измамата с шотландски чай, бе разкрита мрежа от измами. През май 2025 г. Томас Робинсън (известен още като Там О'Браан) беше осъден по две обвинения за измама с храни, след като беше измамил луксозни хотели, търговци на дребно и производители да платят завишени цени за „отгледан в Шотландия“ чай. Действайки под името The Wee Tea Plantation, Робинсън твърдеше, че притежава уникални чаени плантации в региони на Шотландия. В действителност обаче той беше внесъл над тон чай от Африка и Италия, преопаковал го и го продал на високи цени. Неговите престъпни дейности му донесоха около 550 000 лири, като измами както професионалисти от бранша, така и истински шотландски производители на чай. Сложната измама започна да се разкрива, след като местни инспекции показаха, че нещата не са такива, каквито изглеждат, и предизвикаха разследване на няколко агенции, водено от Шотландската единица за хранителни престъпления и инциденти. Робинсън, недобросъвестният търговец, ще бъде осъден на 25 юни и се надяваме, че част от бъдещето му, свързано с пиенето на чай, ще бъде в затворническата столова. Този странен случай подчертава сложността на измамите с храни и как дори големи и уважавани компании могат да бъдат измамени.
Истинският мащаб на престъпленията, свързани с храни, остава скрит
С все по-нарастващата сложност на глобалната система за доставки на храни можем да очакваме все повече случаи на измами с храни да бъдат разкривани. Но има и една последна, още по-тревожна мисъл. По всяка вероятност по-голямата част от престъпната дейност в системата за храни остава неразкрита, а истинската цена на този вид престъпления вероятно е огромна както от финансова гледна точка, така и като риск за общественото здраве.
