Броят на сигналите за безопасност на храните, които се обменят между европейските държави членки, се увеличи през 2024 г.
Мрежата за предупреждение и сътрудничество (ACN) включва Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) и мрежите за административна помощ и сътрудничество (AAC). По данни на Европейската комисия през 2024 г. нотификациите са достигнали 9460, което е с 8% повече в сравнение с 2023 г.
Нотификациите по RASFF са се увеличили с 12% до 5250, но сигналите по AAC са останали стабилни. Почти 550 нотификации са сигнализирали за съмнения за измами с храни. Както и през предходните години, около една трета от нотификациите по RASFF са били отхвърляния на границата, главно за остатъци от пестициди в плодове и зеленчуци.
Сандра Галина, генерален директор на ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ (DG Sante), заяви: "2024 г. беше година, през която Европа беше изправена пред множество предизвикателства, но същевременно постигна значителен напредък в областта на безопасността на храните. Тазгодишният доклад... разкрива нарастване на броя на нотификациите в мрежите, особено при нотификациите по RASFF. Това увеличение показва трайната бдителност и важността на контролните органи на ЕС по въпросите на безопасността на храните и фуражите."
Предупреждения за продукти, ядки и месо
Плодовете и зеленчуците представляват 16% от нотификациите в ACN, което ги прави категорията с най-много съобщения. Опасностите включват остатъци от пестициди, микотоксини, патогенни микроорганизми, метали, замърсители на околната среда и замърсители. Хлорпирифос, ацетамиприд и диметоат са най-разпространените остатъчни вещества.
Продуктите от страни извън ЕС представляват 84% от нотификациите. Както и през миналите години, Турция е най-често съобщаваният произход. Египет е друг често срещан произход, докато Индия и Китай също бяха представени.
Около 7 % от нотификациите са за ядки и продукти от ядки. Най-често се съобщава за фъстъци, главно поради замърсяване с афлатоксини. Малко след това се нарежда шамфъстъкът, свързан предимно с микотоксини. На сусамовите семена се падат 20 процента от нотификациите, като проблемите са свързани с патогени като салмонела и липса на здравни сертификати. Страните на произход на тези продукти са предимно държави извън ЕС като Турция, Египет и САЩ.
Месото и месните продукти, включително птичето месо, представляват 10 % от всички нотификации. Микробиологичните опасности представляват почти половината от нотификациите, като салмонелата се среща предимно в домашни птици, смляно говеждо месо, свински колбаси и дивечово месо, което показва проблеми с хигиената по време на обработката. Шига токсин-продуциращата E. coli (STEC) и Listeria monocytogenes са често съобщавани в продукти от говеждо и свинско месо, докато Campylobacter се открива главно в птичето месо. Най-често съобщаваният произход е от Полша и Бразилия заради салмонела и хигиенни проблеми.
Добавки, данни за пекарни и млечни продукти
7 % от уведомленията се отнасят до диетични храни, хранителни добавки и обогатени храни. Случаите на микробно замърсяване са свързани основно с организми като Cronobacter sakazakii и Salmonella. Също така високият брой плесени, открити в продукти като сок от алое и спирулина, поражда опасения относно хигиенните стандарти по време на производството.
Продуктите произхождат от различни държави, като Китай е най-често замесван като доставчик на суровини за хранителни добавки, докато САЩ са източник на повечето произведени продукти, като често се въвеждат нови съставки и формули, които нямат разрешение в ЕС.
Зърнените храни и хлебните изделия представляват около 6 % от всички нотификации, докато билките и подправките са 4 %, а мазнините и маслата - 3 %.
Сигналите, включващи мляко и млечни продукти, стоят зад 3 процента от нотификациите. Един от примерите е Yersinia enterocolitica в козе сирене от сурово мляко от Франция. Нотификацията, подадена от Нидерландия, първоначално съобщава за заразяване с Yersinia в сирена на американски круизен кораб. Разследванията разкриха, че продуктът е бил разпространен в 30 държави, като 181 души са се разболели във Франция, Белгия, Норвегия и Люксембург.
Рибата и рибните продукти представляват 4 % от уведомленията. Основните проблеми са били микробни замърсители, следвани от тежки метали като живак, арсен и кадмий. Често се срещат проблеми с контрола на температурата, като много от замразените продукти са подложени на лошо управление на хладилната верига, което влошава качеството на продуктите и увеличава риска от микробиологично замърсяване.
Продуктите от риба тон са особено засегнати от високи нива на хистамин и проблеми с температурния контрол, докато сьомгата се свързва основно с листерия. За риба тон са докладвани десет случая, свързани с неразрешена обработка или добавки, като въглероден оксид или аскорбинова киселина над допустимите за ЕС стойности.
